Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Сан Рьогре е точно толкова красив, колкото съм чувал за него, мадам Сен Амант — й каза губернаторът с галантна усмивка.
— Моля ви, наричайте ме Карес — отвърна тя и даде знак на Антоан, главният прислужник, че е време да се сервира ястието от бамя. — Не предполагах, мосю маркиз, че досега не сте посещавал Сан Рьогре.
— Но моля ви, вие ми оказахте такава чест, наричайте ме Пиер-Франсоа — каза той, свеждайки леко глава. Изкусно изработената му напудрена перука вероятно беше последна мода и във Версайския двор, но Карес предполагаше, че тя не бе много удобна във влажната жега на Луизиана.
— Винаги сме искали да дойдем, но Люсиен не даваше приеми тук… след смъртта на Аурора — намеси се Соланж дьо Водрюл и, усетила погрешната си стъпка, бързо отпи от виното си.
Последва дълго мълчание. Люсиен се бе втренчил в проблясващите пламъчета на свещите пред него. Филип пребледня при думите на маркизата и притисна салфетката, която бе вдигнал към устата си, така силно, че кокалчетата на ръката му побеляха.
— В такъв случай, имаме чудесната възможност вие заедно с губернатора да сте първите ни гости след нашето пристигане в Сан Рьогре — каза Карес толкова любезно, колкото успя да си наложи, твърдо решена, че първата й вечеря с гости няма да се превърне в катастрофа, и то заради спомена за Аурора.
Люсиен повдигна своята красива глава, гарвановочерната му коса блесна на светлината на свещите и въпреки че не каза нищо, неговите прекрасни тъмни очи блеснаха от възторг. Имаше и още нещо в тези изразителни зеници, което накара пулса й да се ускори и топлина да заструи по вените й. Тя видя отражението на желанието, тлеещо в техните дълбини. Припомняйки си думите му, казани по-рано в градината, тя бързо остави чашата си на масата. Ръката й се бе разтреперила под напора на собствената й страст.
— Бих искал да разбера каква е причината за посещението на вожда на чоктоусите — каза губернаторът на Люсиен.
— Нашоба дойде да ме предупреди, че англичаните замислят изненади заедно с някои от отцепилите се чоктоуси, които искат да тръгнат заедно с техните съюзници, племето Чикасоу, срещу френските заселници — отговори Люсиен, поглеждайки към маркиза. — Засилих постовете по границата на индиговите полета под ръководството на надзирателя.
— Англичаните ни предизвикват да тръгнем на война. Не е нужно да ви обяснявам, че победителят в нея ще властва над Североамериканския континент — изкоментира той замислено. — Отбранителната готовност на тази колония е била пренебрегвана твърде дълго, макар липсата на фондове, отпуснати от Франция, да е възпрепятствала всяко решение, което съм намирал.
Той въздъхна и даде знак на Антоан да напълни чашата му.
— А сигурен ли сте, че фондовете, изпратени в Нови Орлеан се употребяват за фортификациите11, за които са предназначени? — тонът на Люсиен беше безстрастен, но в думите му можеше да се усети упрек, който учуди Карес и стресна Соланж.
— За какво точно намеквате, Люсиен? — попита тя остро. Големите и сини очи бяха като две бучки лед.
— Нищо специално, Соланж. Вие за какво си помислихте, че намеквам? — й отвърна Люсиен с лека усмивка, която не достигна до очите му.
Той си играеше с нея, осъзна Карес, точно както хищните котки от джунглата си играеха с жертвите си. Това беше още една нова черта в характера на съпруга й. Елегантният самотник, който бе флиртувал със съпругата на губернатора, бе изчезнал и на неговото място се бе появил един опасен циник. Соланж, изумена сега от промяната в мъжа, когото харесваше, вероятно обичаше да се възползва от влиянието и позицията си. Дори зад стените на манастира Карес бе дочула нещо за това как губернаторът и неговата жена са замесени в изпипана система за покровителстване, както и в други форми на корупция, като се възползват от постовете си, за да понапълнят собствените си ковчежета.
— Но стига толкова по военни въпроси. Ние допуснахме най-сериозната си грешка на компаньони, отегчихме нашите прекрасни дами — каза Люсиен невъзмутимо, вземайки закръглената, окичена с пръстени ръка на Соланж в своята. — Бихте ли могли да намерите сили в своите щедри сърца, за да ни простите? — Той поднесе пръстите й към устните си, след като тя кимна с крещящо декорираната си, напудрена перука, усмихвайки се пресилено като младо момиче.
11
Строителство на военни укрепителни съоръжения — Б.пр.