Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
— Проклет да съм, ако се лъжа!
— Какво има? — попита Армандо.
— Знаете ли, че това започва да ми дотяга?
— Не ви разбирам.
— Някой упорито ни следва.
— Къде е?.
— Изминали сме тридесет крачки, а вече за трети път чувам прошумоляване на листа.
— Къде?
— Вдясно от нас.
— Още ли? Да не би да е животното, което чухме да ръмжи?
— Да, Армандо. Трябва да е то, а ако ни следва, значи няма добри намерения. Иска да ни изненада, сигурен съм.
— Какво смятате да правим, Бени?
— Да потърсим убежище и да го накараме да се покаже. Ето там! Погледнете, Армандо, една пещера, която е точно за нас.
На петнадесет стъпки от тях, в основата на скалата, се откриваше широка пукнатина, която явно навлизаше дълбоко в планината. Можеше да послужи за убежище, но имаше вероятност да е нечия бърлога. Канадецът, без да мисли за опасностите, се насочи натам, като отмести клонките от дрян и малини. Прегракнало ръмжене от вътрешността го възпря да влезе навътре.
— По дяволите! — промърмори той, като отстъпи назад. — Щях да попадна в ноктите на опасно животно. Отлично! Ето ни между два звяра: кой е по-безопасен?
Наведе се да види какво можеше да се крие в тази пещера и в тъмнината видя две светещи очи.
— Армандо, пушката ви заредена ли е?
— Да — отговори младежът.
— Пазете ме откъм гърба.
— А вие?
— Аз ще се помъча да измъкна този звяр. Трябва ни бърлогата му.
— Бъдете предпазлив, Бени!
— Да, но трябва да се спасим. Животното, което ни преследва, явно е по-опасно от този мързеливец, който не желае да си покаже дори муцуната. Още ли се движат листата?
— Виждам, че клоните се клатят.
— Ще трябва да поемем двойното нападение. Бъдете хладнокръвен и се целете точно.
Канадецът отчупи един голям клон, мушна го в бърлогата и заудря енергично. Собственикът на мрачното жилище се измъкна с глухо ръмжене.
— Сега знам кой е обитателят. Любопитен ли сте да видите един язовец.
— Не сега, Бени. Знаете ли кой ни преследва?
— Не.
— Мечка.
— Сива? — попита с разбиране канадецът.
— Истинска гризли.
— По дяволите!… Ако не влезем в бърлогата, тя ще ни разкъса на парчета.
Без да се бави, Бени насочи цевта на пушката си в пукнатината. Животното, което бе вътре, се хвърли върху нея, захапа я и започна да я дъвче. Каубоят това и чакаше. Чу се глух изстрел, дупката се изпълни с дим и последва хъркане.
— Бени, мечката идва!… — изкрещя в този момент Армандо.
Без да се интересува дали животното, в чиято уста бе изпразнил пушката си, е живо, Бени влезе вътре последван от Армандо. Спъна се в космато тяло, което все още се мяташе на земята, разтърсвано от последните конвулсии на агонията.
— Върви по дяволите! — извика той, надигна се веднага и се обърна към отвора, за да види дали мечката ги бе последвала.
Погледна навън, но не видя нищо. Какво бе станало? Дали гризли се бе върнала в бърлогата си, или се бе скрила зад скалата, за да се нахвърли върху тях, щом се покажат от пещерата? Въпреки че бе смел, канадецът усети, че го облива студена пот при тази мисъл.
— Започвам да мисля, че сме попаднали в истински капан — промърмори той.
Обърна се към Армандо. Без да осъзнава голямата опасност, наведен, младежът разглеждаше убитото животно.
— Оставете мъртвите. Да мислим за живите — каза каубоят.
— Какво искате да кажете Бени?
— Знаете ли, че не виждам гризли.
— Толкова по-добре за нас.
— По-зле.
— Защо, добри ми ловецо?
— Трябва да се е скрила зад външната стена с вдигнати лапи и чака да се покажем, за да се нахвърли отгоре ни. Бих предпочел фронтално нападение
— Ще я оставим да почака.
— По дяволите!… — извика Бени. — Искате да останем тук с дни, в тази зловеща дупка?
— Ще се умори да чака.
— А!… Вие не познавате ината на тези зверове.
— Забравихте ли, че имаме две пушки и един револвер освен нашите ловджийски ножове?
— Пушките!… Ох!… Ще трябва топ, за да повали тази маса.
— И така? — попита Армандо със спокоен глас.
— Хванаха ни, момко.
— Блокирани сме — поправи го италианецът.
— Както и да е Не можем да излезем, без да попаднем в ноктите на проклетото животно Колко ще продължи тази обсада?
— Не ни липсва храна Бени.
— Да имаме еленовия език.
— А и това животно.
— Уф!… Да ям язовец? Да ме вземат дяволите, ако се докосна до това вонящо месо. Дори индианците, които никак не са гнусливи по отношение на храната не биха го хапнали.