Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
— Бени, какво ще правим?
— Засега нищо. Ще чакаме чудовището да покаже муцуната си, за да изпратя куршум в черепа му.
— Вие ли ще пазите на входа?
— Да, Армандо.
— Тогава аз ще разгледам по-добре язовеца.
Канадецът повдигна рамене и се усмихна възхитен от хладнокръвието на своя млад приятел. Армандо, без повече да се интересува от страшната гризли, запали парче прахан, наведе се и заразглежда с любопитство убитото животно. Наричано от ловците росомаха, то имаше огромно туловище покрито с гъста и сплъстена козина, която му придаваше неугледен вид.
Куршумът, изстрелян в устата бе разбил така черепа му, че не можеше да се разпознае от какъв вид беше.
След като задоволи любопитството си, Армандо се приближи до Бени, който съсредоточено се вслушваше в шума, идващ отвън.
— Е, какво? — го попита.
— Нищо — отговори тихо ловецът.
— Близо ли е гризли?
— Скрила се е до изхода на дупката. Чух я да диша.
— Няма ли начин да я прогоним?
— Как? Щом някой от нас си подаде главата мечката ще се хвърли отгоре му. Тази вечер ще почакаме
— А другарите ни, Бени?
— Ще ни чакат в лагера.
— Ще се безпокоят от отсъствието ни.
— Хайде де!… Бек знае, че не съм човек, който ще се остави да бъде разкъсан. Да си легнем със заредени пушки и да се въоръжим с търпение, момко!
Разположиха се върху все още топлото тяло на язовеца, за да се предпазят от влагата в бърлогата, и търпеливо зачакаха да се случи нещо, което да прогони мечката. Напразна надежда. Спокойна за своя пай, тя изобщо не бързаше. Ловците обаче знаеха, че стои в засада, защото от време на време я чуваха да ръмжи и да сумти. Изглежда и чудовището разбираше че нещата вървят малко мудно. Минаха часове дълги като векове и всичко наоколо потъна в мрак Бени и Армандо се взираха напрегнато, защото се страхуваха, че мечката може да се възползува от тъмнината и да ги нападне.
— Очаква ни безкрайна нощ! — каза Армандо, като се прозяваше.
— И то без да можем дори за миг да си починем — добави Бени. — Кой би се осмелил да затвори очи при близостта на това чудовище?
— Положението не е за завиждане Бени.
— Повече от лошо.
— Именно затова трябва да направим нещо.
— Кажете какво.
— Сигурен ли сте, че мечката е отвън?
— Подозирам.
— Нека я принудим да се помръдне.
— По какъв начин?
— Мисля, че знам как.
— Хайде казвайте или да умра от нетърпение тиранино?
— Начинът е съвсем прост.
— Продължавайте.
— Ще си сваля дрехата, ще я окача на цевта на пушката и ще я покажа навън. Ако мечката още ни дебне, без да се двоуми, ще се хвърли върху нея, а през това време вие ще изпратите един куршум в черепа й.
Канадецът погледна младежа с изненада.
— По дяволите! — възкликна той. — Блестяща идея, която никога нямаше да ми хрумне, уверявам ви. Момко, хитър сте и ще постигнете много. Аз, старият прериен ловец, ви го казвам.
— Тогава да не губим време!
Армандо бързо свали горната си дреха и я окачи на пушката. В това време канадецът сложи пред себе си ножа и револвера коленичи и се приготви да стреля в страшната мечка.
— Готов ли сте Бени? — попита Армандо.
— С пръст върху спусъка.
Младежът пропълзя към отвора, като държеше пушката в дясната си ръка, показа я навън и развя дрехата си наляво и надясно. Канадецът очакваше да види как мечката ще захапе парчето плат с дългите си нокти и зъби, но за негово голямо учудване животното не помръдна…
— О!… Хитра е!… — промърмори той. — Дали не си е отишла? Ако беше наблизо, нямаше да закъснее да се хвърли.
— Какво значи това?
— Младежо, дръпнете пушката и се облечете, преди да ви хване някоя простуда — посъветва го канадецът. — Хайде, бързо да се махаме от тази гнусна дупка.
— А мечката?
— Трябва дяволът да я е отвел. Армандо прибра пушката, облече се и стана.
Двамата ловци останаха неподвижни в колебание няколко мига, но после Бени решително тръгна напред с пръст върху спусъка. Със скок излезе навън и бързо се огледа наоколо.
— Нищо — каза той и въздъхна облекчена.
Армандо го последва веднага, готов в случай на опасност да му помогне.
— А мечката?
— Изчезнала е — отговори Бени.
— Навярно отдавна си е отишла.
— Кой може да каже?
— Можеше да ни спести тревогите!
— А, признавате, че не беше приятно? — попита Бени през смях.
— Сега да.
— Аз също, Армандо. Може да си смел и пак понякога да те побиват тръпки от страх.
— Къде ли ще е отишло това проклето животно? — попита младежът, като оглеждаше с безпокойство близките гъсталаци.