Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Бийн очакваше да изминат дни, преди Питър да послуша родителите си. Бийн и Петра знаеха колко умни са семейство Уигин, но повечето от хората в Хегемонията не го и подозираха, най-вече Питър. Бийн се опита да си представи сцената, в която те му обясняват, че е бил заблуден от Ахил. Питър да повярва на родителите си, че е направил грешка? Немислимо.
Въпреки това явно им бе повярвал незабавно.
Може би го бяха упоили.
Бийн леко се усмихна при тази мисъл, после отмести поглед от видеото, защото таксито правеше остър завой.
Излизаха от главното шосе към странична улица. Това не трябваше да става.
Инстинктивно Бийн отвори вратата и изскочи навън, преди шофьорът на таксито да вземе пистолета си от седалката и да го насочи към него. Куршумът свирна над главата му, когато се приземи и претърколи. Таксито спря, а шофьорът изскочи навън, за да довърши работата. Изоставяйки чантата си, Бийн хукна към ъгъла. Знаеше, че няма да се отдалечи достатъчно — тук, в района на складовете, нямаше никакви пешеходци — за да излезе от обсега на куршумите, ако таксиметровият шофьор го последваше по главната улица.
Отекна още един изстрел точно когато мина покрай ръба на сградата. Бийн мислеше да се притисне до стената на сградата с надеждата, че стрелецът е наистина глупав и ще завие бързо зад ъгъла, без да гледа.
Но нямаше да стане, защото таксито, което беше второ в колоната, се изтегляше към бордюра точно пред него, а шофьорът му също вдигаше пистолета си към Бийн.
Той се хвърли на земята и два куршума удариха стената, където стоеше. По чиста случайност, неговия скок го изпрати право пред първия шофьор, който наистина беше достатъчно глупав, за да обиколи ъгъла на пълна скорост. Падна върху Бийн, просна се на земята, а пистолетът изхвърча от ръката му.
Бийн можеше да тръгне към пистолета, но вторият шофьор вече излизаше от таксито и щеше да застреля Бийн, преди да стигне до оръжието. Ето защо хукна към първото такси, колата бе все още с работещ двигател. Щеше ли да стигне до него, преди двамата стрелци отново да открият огън по него?
Знаеше, че не би могъл. Но нямаше друг избор, освен да опита и да се надява, подобно на главните герои от видеофилмите, че тези двамата ще са ужасни стрелци и всеки път няма да го улучват. Оставаше като влезе в таксито, за да избяга с него, тапицерията на шофьорската седалка да е от чудотворна тъкан, която спира куршумите, преминали през задното стъкло.
Бум. Бум-бум. И екот на автоматично оръжие.
Двамата таксиметрови шофьори не притежаваха автоматични оръжия.
Бийн вече бе заобиколил предницата на таксито. За негова изненада нито един от двамата не стоеше на ъгъла с насочен към него пистолет. Може би бяха стояли преди малко, но сега лежаха на земята, надупчени от куршуми, а кръвта им се лееше по паважа.
Иззад ъгъла изскочиха двама мъже с индонезийски черти, единият с пистолет, а другият с малко автоматично оръжие. Бийн разпозна израелската конструкция, защото това бе оръжието, което собствената му малка армия използваше на мисии, при които се налагаше да крият оръжието възможно най-дълго.
— Ела с нас! — извика единият от индонезийците.
Бийн реши, че идеята е добра. Убиецът си имаше един човек за подкрепление, нищо чудно да има и други, а колкото по-бързо се махнеше оттук, толкова по-добре.
Разбира се, не знаеше нищо за индонезийците, нито защо са тук и спасяват живота му. Но фактът, че те имат оръжия, а не стрелят по него, подсказваше, че поне за момента са му най-скъпи приятели.
Грабна чантата си и затича. Чакаше го отворена предната дясна врата на неподлежаща на описание немска кола.
— Моята съпруга също е в такси — извика веднага щом се мушна в колата.
— Тя в безопасност — увери го мъжът от задната седалка, онзи с автоматичното оръжие. — Шофьорът му един от нас. Много добър избор на такси от нейна страна. Много лош избор от твоя страна.
— Кой сте вие?
— Индонезийски имигрант — усмихна се шофьорът.
— Мюсюлманин — предположи Бийн. — Алай ли ви изпрати?
— Не, не беше лъжа, а истината3 — отвърна мъжът.
Бийн не си направи труда да го поправи. Ако името Алай не означаваше нищо за него, какъв бе смисълът да се задълбочава по този въпрос?
— Къде е Петра? Моята съпруга?
— Пътува за летище, но няма използва билета, който си дал. — Мъжът от задната седалка му подаде самолетен билет. — Тя отива там.
Бийн погледна направлението. Дамаск.
Очевидно мисията на Амбул вървеше добре. Дамаск беше столицата на мюсюлманския свят и макар Алай да тънеше в неизвестност, едва ли се намираше другаде.
3
Игра на думи. На английски „Алай“ и „лъжа“ се поизнасят еднакво. — Б.пр.