Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да кажеш? Че заговорничи с французите?
— Не, общува с рода си, както си й позволил и както е възпитано и благоприлично. Но тъй като крал Жан и нашият Едуард се готвят да кръстосат мечове, положението става опасно. Време е да влезеш в моя свят, Ейдриън.
Младият мъж се облегна назад, объркан от огъня, който го бе обзел. Нямаше търпение да отиде в Авил.
— Тръгваме на зазоряване!
— Добре. Уелският принц събира войски, за да отплава за Бордо и да потуши някакво въстание там. Той ще се зарадва като разбере, че си се върнал да служиш на краля. Но има още нещо…
— Какво е то?
— Носят се слухове, че…
— Да?
— Един млад благородник от двора на Валоа е особено чест гост на вашата дама. Някои смятат, че двамата усилено търсят начин да отхвърлят годежа й, за да се оженят.
Все едно че нещо избухна в главата му. Боже мили, какъв слепец, какъв глупак беше само! Може би преди пет години беше справедливо да възнагради Даниел със свобода. Но да позволи да мине толкова време, докато той самият тъне в самосъжаление, беше повече от глупаво. Едуард му се бе доверил, а той бе дал на графинята правото да бъде ухажвана от един французин и да се превърне в опасност за самия Едуард.
— Годежът няма да бъде отхвърлен!
Стана, приближи се ядосано до огъня и се вгледа в пламъците. Те бяха червеникави, златисти и… зеленикави. Не беше в състояние да проумее напълно яростта си. Какво всъщност бе очаквал от Даниел? Тя отчаяно бе искала да е свободна и винаги бе твърдяла, че е французойка. Някога той самият бе допринесъл за падането на Авил и тя не бе забравила и простила този факт. Напълно логично беше сега да е решила, че е влюбена в аристократ от династията Валоа.
Напълно логично!
Но той й беше подарил свободата и Авил с едно-единствено предупреждение — да не предава нито него, нито Едуард.
По дяволите, щеше да убие всеки мъж, който посмее да я докосне!
— И така? — сър Джордж беше видимо доволен. — Ако си решил, че е време за венчавката, бихме могли да изпратим…
— Не, сър Джордж, не. Аз не съм от хората, които си падат по церемониите, нито пък ми се иска да предупредя дамата — или нейния благородник — за предстоящото си посещение. Достатъчно дълго бяхме сгодени. Брачният обряд в нощта след моето пристигане би бил достатъчен. И тъй като имам намерение да ставам рано, сега ти пожелавам лека нощ.
Обърна се и остави госта. Кръвта му кипеше, когато заизкачва стълбите към покоите си на втория етаж. Щом влезе в стаята си, тръгна към прозореца, отвори го широко и почувства хладния нощен вятър върху лицето си. Дяволите да я вземат! Наистина много време беше минало. И въпреки това! Беше я предупредил да не го предава! За Бога, беше я предупредил!
Вече трябваше да вземе това, което си е негово.
Беше невероятно красив есенен ден. Слънцето грееше ярко и сипеше ярки отблясъци по повърхността на градинското езеро. Даниел седеше на каменния стол, забавляваше се с причудливите отражения и се смееше щастливо, докато Симон дьо Валоа, граф Монтжоа, подрънкваше по струните на своята лютня и правеше храбри опити да изпее любовна балада. Гласът му беше прекалено дълбок и прекалено дрезгав за нежната мелодия, така че след малко той също се разсмя и запя някаква по-пиперлива песен.
Днес й беше наистина хубаво. Беше сигурна, че английските и гасконските рицари на Едуард, които обитаваха дома й, са някъде наблизо и вероятно наблюдават от кулата. Въпреки това обаче имаше усещането, че си е подсигурила известно усамотение, а подобни моменти й бяха много мили.
Всъщност никога не се бе свивала от страх под зорките им погледи и винаги правеше това, което е решила, честно и дръзко.
А нито едно от нещата, които бе извършила, не я караше да се чувства виновна.
Светът наоколо я принуждаваше да действа така.
На север обстановката бе неспокойна. Граф Арманяк подклаждаше бунт в земите, за които Едуард претендираше. Графът действаше с благословията на крал Жан, решил категорично да прогони английското владичество от Франция. Даниел си даваше сметка, че настъпва краят на спокойните й години в имението. Мъжете, които сега се намираха в нейния замък, скоро щяха да се разпръснат към двата противоположни лагера.
А тя самата щеше да се озове по средата.
Но нали беше дала обещание на майка си, а обетът пред умиращ човек е свещено нещо.
Отдавна се беше върнала в Авил. Беше израснала и съзряла на това място. Сега го управляваше, и то доста добре. С гордост си припомняше как бе действала Леноре и се стараеше да бъде справедлива като нея. Животът си течеше обичайно. Понеделниците бяха посветени на счетоводството, вторниците — за контролиране на тренировките на мъжете в крепостта, средите — за организиране на правенето на сапун, свещи и други необходими неща. В четвъртъците разрешаваше спорове, в петъците посрещаше посетители — свещеници и поклонници, жонгльори, танцьори, музиканти и всякакви занаятчии. В съботите й докладваха за състоянието на припасите в крепостта и графството, а в неделя ходеше на литургия в параклиса и нареждаше на хората си да съблюдават Божия ден за почивка. Делникът се разнообразяваше от празниците. Понякога хората дори забравяха, че са християни, и издигаха майски дървета4 или танцуваха около огньове на открито.
4
Украсен с цветя и ленти прът, около които се танцува на първи май. — Б.пр.