Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
„При Марио“ беше шумен и колоритен италиански ресторант, претъпкан с модели, агенти, галеристи и писатели.
— Това е място, където стават много неща — Нона информира Бриджит, докато си пробиваха път през препълнения бар до мястото на Люк, а Зандино се влачеше подире им.
И двете се бяха втурнали към домовете си и се бяха преоблекли. Нона носеше светлозелена сатенена риза на Долче Габана и черни панталони, докато Бриджит се беше облякла с оскъдна бяла рокля на Калвин Клайн и сандали с каишки.
Люк не беше сам. При него бяха седнали Сибил Уайлд и нейният стилист. Около Сибил витаеше атмосферата на Кристи Бринкли и това автоматично я правеше център на вниманието. Тя беше толкова възхитително красива, че веднага започна да се държи покровителствено с Бриджит, въпреки че те бяха горе-долу на една и съща възраст.
— Настанявайте се всички — каза Люк и топло ги поздрави. — Сигурен съм, че всички познавате Сибил, а това е великият Харви, който може да направи дори и моя вид доста сносен.
Харви се пресегна и докосна една къдрица от меднорусата коса на Бриджит.
— Хубаво, скъпа — каза той с тежкия акцент на кокни. — Не се боядисваш и никакъв друг глупав трик. Продължавай по същия начин.
— Благодаря — каза Бриджит, плъзгайки се до него.
— Що се отнася до вас, мадам… — добави Харви, проверявайки блестящата червена коса на Нона. — Много жива. И също естествена, обзалагам се.
Бриджит използва момента, за да разгледа Харви. Мъж на около тридесет години. Бяло-русата му коса беше подстригана много късо, имаше зелени кичури отстрани, на китката си носеше навита черна кожена лента. Имаше и малка диамантена обичка отстрани на носа си.
— Какво бихте направили с моята коса? — попита тя, любопитна да научи мнението му.
— Нищо — отговори той. — Ти си малка хубавица точно поради това, че изглеждаш естествено.
Така да погъделичка егото й! Бриджит беше очарована.
Нона беше по-заинтересована да се захванат за работа.
— Тук може ли да говорим? — попита тя Люк.
— Абсолютно — отвърна той, махвайки на неколцина приятели.
— Е? — настоя Нона нетърпеливо. — Какво?
Люк направи физиономия като на смахнат.
— Какво? — повтори тя, бутвайки го по ръката.
— Показах на агенцията снимките на Бриджит и Зан. Те ги отнесоха на клиента и — бум! — ние получаваме поръчката.
— Боже мой! — възкликна Нона, обръщайки се към Бриджит. — Чу ли?
— Върхът.
— Върхът — извика Нона. — ВЪРХЪТ! Това е абсолютно ЧУДО!
— Започнах като модел за каталога на компанията „Мей“ — намеси се Сибил с хубава усмивка. — Бях на шестнадесет — усмивката й стана по-широка, на страните й се появиха трапчинки. — Много прогресираща шестнадесетгодишна!
— Кога ще се появят снимките? — Бриджит попита Люк. — И къде?
— Още не сме ги направили — каза Люк, смеейки се на наивността й. — Първо, твоят агент трябва да сключи сделката. След това ще направим един истински сеанс. И после, мое сладко момиче, ще бъдеш във всеки магазин оттук до луната! Джинсите „Рок-енд-рол“ спестяват пари.
— Как стана така, че мене не ме повикаха за тази работа? — попита Сибил нацупено.
— „Защото ти си — както с вкус посочи Нона — като конско лайно.“ О, не се безпокой — бързо добави Люк. — Имаш отлична компания — Робъртсън, Нейчър — всички те имат неодобрението на Нона.
— Предполагам, че имаме нужда от агент — замислено каза Нона. — Като миналия път.
Бриджит се сети за всичките агенции, които бяха отказали да я приемат. Единственият, който беше проявил някакъв интерес, беше Мишел Ги.
— „Елит“ — обади се Сибил с желанието да бъде полезна. — Те са най-добрите.
— Не. Агенцията „Форд“ — прекъсна я Люк. — Те ще я закрилят. Тя е девственица в този бизнес и ще има нужда от въоръжена охрана, която да я пази от застаряващите плейбои, които ще поискат да скочат върху невинните й кокали.
— Тези хора са толкова противни — съгласи си Сибил, бърчейки малкия си нос. — Големи перверзници! Принц Не-знам-си-кой и граф Еди-кой-си, а всичко, което искат, е малко кокаин, за да ти се завърти главата, и да те показват на своите също толкова изискани гадни стари приятели.
— Кажи ни ти как го чувстваш в действителност, дете — обади се Харви, глътвайки малко „Маргарита“ през сламката.
— Внимавай! — Сибил предупреди Бриджит. — Ще ти дам списък на най-лошите кандидати.
— Благодаря — отговори Бриджит. Сибил беше толкова открита и приятелски настроена, че не беше възможно да не се отнася топло към нея.