Войната на Либърти
- Автор: Груб Джеф
- Серия: StarCraft #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светослав Ковачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Либърти». Краткое содержание книги:
И той отново изчезна, великият мъдър водач от далечната страна на електронната връзка, направлявайки бойните действия от сигурността на своето бренди и игри на шах.
— Защо му се доверяваш? — попита Майк. Мисълта мина през главата му и той я изрече на глас. — Защо го следваш?
Сара му отправи една уморена усмивка.
— Той спаси душата ми.
— И ти не си спирала да убиваш за него оттогава. Везните никога ли няма да се изравнят? Не е ли крайно време да получиш собствената си свобода?
— Това е… сложно. Менгск много прилича на теб. Добре, съжалявам, той всъщност е пълна твоя противоположност. При теб всичко е на повърхността, като върху лист вестникарска хартия. А при него, всичко е отдолу. Той ти казва какво смята и е убеден в него до дъното на душата си, така че ефектът е почти същия. Той ме вдъхновява да вярвам.
— Той е политик. Ако се вгледаш по-надълбоко, ще го разбереш. И блатото на неговата душа си има дъно.
— А това ще промени ли нещо? И дали искам да се вгледам?
— Понякога да се вгледаш не е чак толкова лошо нещо. Ако беше гледала малко по-съсредоточено, може би Рейнър нямаше да ти се струва чак такъв задник.
Кериган отвори уста да каже нещо, след това я затвори и кимна.
— Да, вероятно си прав. Най-малкото за Рейнър. Предполагам, че поне толкова му дължа на задника.
— Нашата отговорност е прекалено голяма, та да направим нещо по-малко — цитира Майк.
Кериган се засмя, но по-скоро като кратък кикот. Това беше неочаквано, незапланувано и изключително човешко.
Майк въздъхна дълго и се зачуди кой ли щеше да пристигне пръв: Зергите от най-близката колония или обещаният от Менгск спускателен кораб.
ГЛАВА 13
СПАСЯВАНЕ НА ДУШИ
През обектива на историята, войната сякаш действа със страховита точност, като някаква убийствена музикална кутия. Битките са просто часовникарски механизми за смърт; една театрална постановка за унищожения, всяко от чиито действия се прелива плавно в следващото, докато едната от двете страни не бъде победена. Поглеждайки назад във времето, падението на Конфедерацията изглежда напълно логично, и веднъж започнало, то не оставяше никакво съмнение в своя завършек.
За онези от нас, хванати в капан насред военните действия, не съществуваше друго, освен първична паника, прекъсвана от периоди на тотално изтощение. Никой, дори онези, които би трябвало да правят плановете, нямаше ясна представа за силите, с които си имахме работа, докато не беше твърде късно за промени.
Часовникарски механизъм? Може би. Но аз предпочитам да мисля за това, като за брояч на бомба, която обезвреждахме трескаво и с надеждата, че щяхме да свършим, преди проклетото нещо да е избухнало в ръцете ни.