Нашественици във времето
- Автор: Бакстър Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нашественици във времето». Краткое содержание книги:
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=67499
Майкъл изохка и по-силно стисна клепачи.
Първо дланите, стъпалата и коленете на Берг се блъснаха в неподатливата повърхност. Строителният материал беше хлъзгав, по-гладък от лед, шокът от неочакван студ смрази ръцете й. Остави ръцете и краката си да се пързалят встрани изпод нея. Извърна лице, а гърдите и бедрата сравнително леко се удариха в повърхността.
Лежеше разпъната и притисната в купола. Остана така няколко минути, дишането й свистеше между зъбите, гръдният й кош усещаше студа на ксийлското вещество.
Случвало й се бе да каца и по-лошо.
Светлината се промени. Вдигна глава. Сплайнът още веднъж изгряваше над извития хоризонт на купола — злокобна луна от плът, надупчена от кратери с очи и щръкнали оръжия.
11
Гласът на Хари звучеше напрегнато.
— Майкъл, Сплайнът атакува кораба от пръст.
Майкъл Пул лежеше на кушетката и двойното ускорение на „Рака“ спрямо земното тежко притискаше гърдите му. Меките светлини навсякъде наоколо бяха успокояващо привични.
Над него, точно пред устремения „Рак“, Сплайнът, когото избраха да преследват, надвисваше застрашително и забележимо нарастваше. Други кораби го обикаляха като в бавен гавот със сложни стъпки. Цялата картина беше почти приятна за гледане — мирна и безмълвна.
Пул усещаше умора, способността му да възприема промени беше изтощена. Излегнат тук, той се чувстваше като в онези скъпоценни дни, когато плуваше самотно из Облака на Оорт.
Момичето Шайра лежеше на съседната кушетка, крехкото й тяло беше притиснато от двойното ускорение. Тя тихо плачеше. Пул с нежелание изви глава към нея. Лицето й изглеждаше измъчено. Под очите и носа й блестеше влага, цялото й лице беше на петна. Очите й приличаха на зачервени рани. Безтелесната глава на Хари висеше на метър над тях, изражението му беше неразгадаемо.
— Проклятие! — изруга Пул. — Хари, дай ми изображение на кораб на „Приятелите“.
Част от купола стана непрозрачна, скри Сплайна и неговите суетливи човешки придружители. Запълни се с розовооранжево петно, парче преобърнато тревистозелено и кълбото на месест корпус. Малкият, приличащ на чашка кораб висеше смален под търбуха на нападателя като абсурдно медальонче. Тревистото му лице беше извърнато, а куполът от ксийлски материал сякаш се обръщаше нагоре към чудовището, готов да се подчини. Черешови светлини проблясваха изпод Сплайна и затъмняваха сиянието на Юпитер. Корабът от пръст видимо се разтърсваше.
— Звездотрошачи — задъха се Шайра с широко отворени очи. — Сплайнът използва звездотрошачи.
— А ти какво очакваше? — намусено я попита Пул. — Може ли ксийлският материал да издържи на звездотрошачите?
— Не зная. Вероятно няма да поддаде веднага. Майкъл, нашият кораб не е военен.
Пул смръщи вежди. В увеличения контрастен образ отворите на сингуларните оръдия ясно изпъкваха като пролуки в бронята на корабчето. Предполагаше, че каузалният стрес все още отнемаше от мощността и точността на Сплайна. Но ако успееше да улучи някой от тези отвори, всичко щеше да свърши, колкото и устойчиво да беше това вълшебно ксийлско вещество.
Внезапно дим и пламъци изригнаха през един от тях. Светлината беше наситеносиня, явно клоняща далеч в ултравиолетовото. Пул, свикнал с тихото блещукане на оръжията, използващи светлина и частици, се почувства слаб и уплашен. Две светлинни точки, изключително ярки и обикалящи се една друга, излетяха от оръдието и се завъртяха в димната спирала към търпеливо очакващата грамада на Юпитер.
Хари се обади:
— По дяволите, това пък какво беше?
— Сингуларности — изумено каза Пул. — Не мога да повярвам! Включили са оръдията си. Изстреляха две от своите сингуларности. „Приятелите“ отвръщат на удара. Може би Берг…
— Не. — Лицето на Шайра, макар и мокро от сълзите, беше сдържано. — Това е Проектът. Продължават осъществяването на Проекта.
Очите й, насочени нагоре, бяха ярки и като че светеха от радост.
Лумнаха лъчи на звездотрошачи. От претоварването на сензорите куполът потъна в мрак, изображението се сви, после пак се проясни.
Сега над главата на Пул Сплайнът, когото преследваха, се завърташе, оръжейните му гнезда мътно и заплашително просветваха.
— Мисля, че ни забелязаха — каза Хари.
Търбухът на Сплайна се спусна като капак върху кораба. Най-близкото дуло на оръдие беше на броени метри.
Берг се прилепи до купола. Корпусът от плът се въртеше над нея мълчаливо и страховито, като дланта на великанска ръка. Метални устройства, достатъчно големи да бъдат оръжия, гледаха в нея. Премина огромна рана — преобърнат басейн от кръв и разкъсана плът. Видя, че нещо плуваше в тази гъста като олио кръв — симбиотични организми или пък апарати търпеливо се занимаваха с най-лошите повреди. Тези увиснали над нея декари месо сякаш бяха дошли направо от гробница и тя потисна напъна за повръщане. Но, разбира се, нямаше нито миризми, нито звуци. Сплайнът все още се намираше извън атмосферата на кораба.