Реката на синия огън

Използвайки бодила като лост, тя успя да повдигне част от командното табло дотолкова, че Кулен да се измъкне. Докато той раздвижваше и масажираше подутите си стави, партньорката му пак се развика паникьосана.

— Добре, добре — каза той. — Знаеш ли, че ти май наистина си заклещена, Куок?

— Хайде просто да се опитаме да й помогнем.

Рени откри нещо като стабилна опорна точка и се опита да изправи с лоста седалката на втория пилот.

— Не си хаби силите. Има по-лесен начин. — Кулен запълзя нагоре по пода, докато откри някаква врата на таблото. Взе шипа от Рени, разби вратата и измъкна метална кутия с дръжка.

— Видя ли? Заради тъпите правила на Кунохара трябва задължително да държим шибаните виртуални инструменти в нашите шибани виртуални самолети. И това ако не е чиста лудост?

Смъкна се по наклонения под, взе от комплекта един гаечен ключ и отвъртя болтовете, които прикрепяха към пода креслото на втория пилот. Ударът бе деформирал конструкцията на водното конче — наложи се да освободи креслото от релсите с няколко ритника.

Нужни им бяха още няколко минути неочаквано непосилна работа, докато успеят да измъкнат Ленор.

— Аз… аз все още не мога да движа краката си — каза с кротък, някак призрачен глас тя.

Тонът й още по-малко се понрави на Рени. Благодарение най-вече на ловките крайници на !Ксабу успяха да я пренесат до процепа и внимателно да я спуснат на земята от височина три човешки боя. Водното конче бе забило нос в горския килим като биплан от Първата световна война, деликатните му крила бяха увиснали напред, а лъскавата цилиндрична опашка сочеше към небето.

— Не мога да ходя — измърмори Ленор. — Не мога да движа краката си.

— Ама че тъпотия — изстреля Кулен. — Чуй ме, ако случайно си забравила, имахме, струва ми се, само трийсетина минути аванс пред оня рояк Еситон, който ще предизвика адска бъркотия в Кошера, ако не ги предупредим. Той млъкна. По източеното му лице се прокрадна мимолетен израз на уплаха. — Без да споменавам, че самите ние сме точно под носа им.

— О, Господи. — Ангажирана с измъкването на Ленор от строшения самолет, Рени абсолютно беше забравила за мравешката армия. — О, Божичко, те ще ни изядат. О, какъв ужас!

— Няма да ни изядат — процеди с погнуса Кулен. — Само ще ни попречат да предупредим Кошера и ще изхабим толкова пари за препрограмиране и реконструиране, колкото не ми го побира главата. Това е симулация — май съвсем забрави.

Рени погледна към него, а след това към !Ксабу, извил вежди в странен израз на сим-обреченост. Реши, че няма никакъв смисъл да си губят времето в спорове.

— Точно така, това е симулация. Да вървим нататък, съгласни ли сте?

Рени и !Ксабу помогнаха на Ленор да се качи на гърба на Кулен.

— Как са краката ти? — попита я той. — Чувстваш ли болки?

— Сега не… Просто не мога да ги движа. — Ленор затвори очи и обгърна здраво врата на Кулен. — Не ми се говори. Искам да си отида у дома.

— Работим по въпроса — отвърна Рени. — Но всяка информация може…

— Не — започна да се държи като капризно дете Ленор. — Не ми се приказва повече за това. Толкова е глупаво. Всичко това не се случва.