Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Когато се връщаме в мотела от ресторанта, една възрастна двойка седи в градинката пред рецепцията и се наслаждава на вечерния полъх. Мъжът потвърждава, че е направил всичките бунгала сам и е така доволен, задето сме забелязали, че жена му, която разбира това, ни кани да седнем всички.
Разговаряме, без да бързаме. Тук е най-старият вход за парка. Използували са го още когато не е имало автомобили. Те разправят за промените, които са настъпили с годините, като прибавят още едно измерение към онова, което виждаме около себе си, и ни обзема някакво усещане за красота — този град, тази двойка и годините, които са преминали тук. Силвия слага ръка върху ръката на Джон. Реката под нас шуми по балваните, нощният вятър е ароматен. Жената, която познава всички ухания, казва, че това са орлови нокти, после се смълчаваме, а мен ме наляга приятна сънливост. Крис е почти заспал, когато решаваме да си легнем.
13
Джон и Силвия закусват с палачинки и си пият кафето, все още обзети от снощното настроение, но на мене ми е трудно да преглъщам.
Днес трябва да пристигнем в училището, мястото, където се сплетоха толкова много неща, и аз вече се чувствувам напрегнат.
Помня, веднъж четох за някакви археологически разкопки в Близкия изток и за вълнението, с което някакъв археолог отварял гробниците, забравени от хиляди години. Сега аз самият се чувствувам като археолог.
Пелинът надолу по каньона към Ливингстън е същият, който може да се види оттук чак до Мексико.
Тази сутрин слънцето грее като вчера, само че е по-топло и галещо, тъй като отново сме на по-малка височина.
Нищо необикновено.
Просто онова археологическо чувство, че спокойствието на околността таи нещо. Убежище на призраци.
Наистина не ми се отива там. По-скоро бих обърнал и бих се върнал.
Просто напрежение, струва ми се.
То съвпада с един фрагмент от онзи спомен: много сутрини напрежението бе така силно, че той бе готов да вдигне ръце от всичко, преди да влезе в първия си час. Мразеше да говори пред студенти. Това бе истинско оскверняване на целия му усамотен, изолиран начин на живот и той изпитваше силен сценичен страх, който обаче никога не се проявяваше като сценичен страх, а като страхотно напрежение при всяко нещо, което правеше. Студентите бяха казали на жена му, че и въздухът около него сякаш е наелектризиран. Влезеше ли в стаята, всички погледи се обръщаха към него и го следваха, докато отива към катедрата. Муха да бръмне, щеше да се чуе до започването на часа, макар понякога той да започваше след няколко минути. По време на целия час погледите нито за миг не се отделяха от него.
За него започна да се говори много и най-противоречиви неща. Повечето студенти бягаха от лекциите му като от чума. Твърде много приказки бяха чували.
Учебното заведение бе нещо, което евфемистично би могло да се нарече „колеж от преподавателски тип“. В колеж от преподавателски тип се преподава и преподава, и преподава и няма време за изследователска работа, няма време за размисъл, няма време за участие във външни дейности. Само преподавай и преподавай, и преподавай, докато разумът ти затъпее и творческият ти заряд изчезне и се превърнеш в автомат, повтарящ едни и същи тъпи неща отново и отново пред непреставащи вълни невинни студенти, които не могат да разберат защо си толкова тъп, губят уважение и разпространяват това неуважение навън сред обществото. Причината да преподаваш и да преподаваш, и да преподаваш е, че това е много хитър начин да поддържаш икономично един колеж, като в същото време създаваш фалшивото впечатление за истинско образование.
И въпреки това той нарича учебното заведение е едно име, което нямаше кой знае какъв смисъл, всъщност звучеше малко нелепо с оглед на истинската му същност. Но името имаше за него голямо значение и той се придържаше към него и смяташе, преди да замине, че го е набил достатъчно здраво в няколко съзнания, за да си остане там. Наричаше го „храм на разума“ и голяма част от недоумението, в което хората изпадаха заради него, би се разсеяла, ако бяха разбрали какво искаше да каже с това.
По онова време в щата Монтана се активизираха крайно десните политически движения като ония, които бяха в настъпление в Далас, Тексас малко преди убийството на президента Кенеди. На един професор с национална известност от университета на Монтана в Мисоула бе забранено да прави изявления на територията на университета под предлог, че това би „предизвикало безредици“. На преподавателите бе казано, че всички публични изявления трябва да бъдат съгласувани в отдел „Протокол“ на колежа, преди да бъдат правени.