Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Доколкото знам, не е научил някакви окултни тайни там. Изобщо нищо особено не се е случило освен че е влязъл в досег с нови неща. Слушал философи, посещавал духовници, попивал и мислел, и после пак попивал и мислел, и това било почти всичко. Всичко, което се вижда от писмата му, е една огромна бъркотия от противоречия и несъответствия, и лутания, и изключения от всяко правило, формулирано от него във връзка с нещата, които наблюдавал. Той бе отишъл в Индия като учен емпирик и напусна Индия като учен емпирик, не особено по-мъдър, отколкото е бил, когато е пристигнал. Все пак бил изложен на множество влияния и придобил в себе си нещо като латентен образ, който се оказал във връзка с много латентни образи по-късно.
Някои от тези латентности трябва да бъдат изложени накратко, защото стават важни по-нататък. Той разбрал, че различията в доктрините между индуизма, будизма и даоизма изобщо не могат да се сравнят с тези между християнството, исляма и юдейството. Заради тях не се водят свещени войни, защото словесните постановки за действителността никога не се приемат за самата действителност.
Във всички източни религии особена стойност се влага в санскритската доктрина „Тат твам аси“ — „Ти си то“, която поддържа, че всичко, което човек смята, че е, и всичко, което смята, че възприема, са неща неделими. Да разбереш изцяло тази липса на разделение, значи да станеш просветен.
Логиката предполага отделяне на субекта от обекта; поради което логиката не е завършена мъдрост. Тази илюзия за разделяне на субекта от обекта може най-лесно да бъде отстранена чрез елиминиране на физическата активност, духовната активност и емоционалната активност. Има различни учения за това. Едно от най-важните е санскритското „джаяна“, погрешно произнасяно на китайски „чан“ и също тъй погрешно произнасяно на японски „дзен“. Федър никога не изпадна в съзерцание, защото за него това нямаше смисъл. През целия му престой в Индия „смисълът“ бе винаги логическото му верую и той не можа да намери някакъв достоен начин да се откаже от убежденията си. Това, смятам, му прави чест.
Но един ден в клас професорът по философия безгрижно разяснявал илюзорния характер на света, кажи-речи, за петдесети път и Федър вдигнал ръка, за да попита студено дали се приема, че атомните, бомби, пуснати над Хирошима и Нагасаки, са илюзорни. Професорът се усмихнал и казал „да“. Това било краят на разговора.
Съобразно традициите на индийската философия този разговор може и да е бил правилен, но за Федър или за всеки друг, който чете вестници редовно и се вълнува от неща като масово унищожение на човешки същества, той бил безнадеждно неудовлетворителен. Напуснал класната стая, напуснал Индия и се отказал.
Завърнал се в своя Среден запад, положил изпит по журналистика, оженил се, живял в Невада и Мексико, работил каквото му падне, работил в редакция, писал научни статии и съставял рекламни текстове. Родили му се две деца, купил ферма и кон за езда и две коли и започнал да трупа тлъстините на средната възраст. Преследването на онова, което се наричало призрак на разума, било изоставено. Това е изключително важно да се разбере. Той се бил отказал.
Понеже се бил отказал, повърхността на живота станала удобна за него. Работел умерено усилено, хората лесно се разбирали с него и с изключение на някой случаен проблясък на вътрешна пустота, проявен в няколкото разказа, които написал по онова време, дните му минавали доста обикновено.
Какво го е запратило тук, горе, в тия планини, не е сигурно. Жена му като че и тя не знае, но аз предполагам, че е било някое от ония вътрешни усещания за провал и надеждата, че по някакъв начин това би могло отново да го върне в релсите. Той бил станал много по-зрял, а сякаш след като изоставил вътрешните си цели, започнал да старее по-бързо.
Излизаме от парка при Гардинър, където, изглежда, не пада много дъжд, защото по склоновете на планината се вижда само трева и пелин в здрача. Решаваме да нощуваме тук.
Градът е разположен от двете страни на мост над една бързоструйна река, в корито от чисти балвани. Оттатък моста вече са запалили осветлението в мотела, където се настаняваме, но дори и в изкуствената светлина, която идва от прозорците, успявам да забележа, че около всяко бунгало има лехи с грижливо засадени цветя, та пристъпям внимателно.
Забелязвам и други неща в бунгалата, които показвам на Крис. Всички прозорци са от по две части, плъзгащи се вертикално с противотежести. Вратите се затварят без пролуки. Всички корнизи са идеално отлети. В това нямаше нищо претенциозно, просто добре направено и нещо ми говори, че всичко е свършено от един човек.