Госпожицата със зелените очи

Той хвана Аврелия около талията и те заслизаха по свещения път. Краката им се хлъзгаха по големите плочи. На някои места имаше водни растения, мъхове и празни пространства, постлани с дребни камъчета. Между тях лъскаха дребни монети. Раул се наведе и взе две от тях. Те бяха с образа на император Константин.

Стигнаха до малката сграда, която беше посветена на Младостта. Останките бяха великолепни и с малко въображение човек можеше да си представи разположения пред него изящен храм. В средата му имаше басейн с фонтан, който се придържаше от четири бузести и със здрави тела момчета.

Дебели оловни тръби водеха към скалата, където се намираше изворът. В края на една от тях беше поставен кран. Личеше, че това е направено наскоро. Раул го завъртя и водата потече като изпускаше слаба пара.

— Жуванската вода — каза Раул. — Бутилката, която е била задигната изпод възглавницата на дядо ти, е съдържала от тази минерална вода. Съставът й беше написан на етикета.

В продължение на два часа те скитаха в удивителния град. У Аврелия отново оживяха детските й спомени, които бяха угаснали преди доста години. Те я караха да потрепва от една тъжна радост.

— Мили, на вас дължа това щастие — повтаряше тя. — Когато съм до вас, всичко е красиво, защото ви обичам. Щях да бъда нещастна сама сред това чудо.

В десет часа камбаните на Клермон Феран известиха началото на църковната служба. Аврелия и Раул бяха стигнали до входа на дефилето. Водите на двата водопада минаха от двете страни на триумфалния път и се вливаха в четири отворени шлюза.

Те свършиха незабравимата си разходка. Всичко наоколо бе стояло скрито от векове и все още не трябваше да излиза на бял свят. Никой не трябваше да го види, преди Аврелия да стане негова законна наследница.

Раул завъртя бавно колелото на шлюза и вратите му затвориха каналите. Водата бавно започна да пълни чашата на езерото. Двамата се върнаха обратно по пътеката, по която вечерта беше минал Раул заедно с двамата бандити. Когато стигнахме по средата на пътя си, видяха, че първите вълни вече заливаха основите на храмовете и наближаваха към магическия фонтан.

— Той наистина е магически, така го наричаше и старият маркиз — каза Раул. — Според него тази вода има не само химическия състав на водите на Роая, но и особена радиоактивност, която прави от нея истински извор на младостта. Богатите римляни са идвали през трети и четвърти век да се къпят тук. Последният проконсул на Галската област, след смъртта на император Теодосий и падането на империята, е искал да скрие и да запази от нахлуващите варвари чудесата на Жювен. В един таен надпис е написано: „Предвид нахлуването на скитите и борусите аз, Фабиус Арала, проконсул, направих така, че водите на езерото да залеят боговете, които обичах, и храмовете, в които се молех.“

Повече от петнадесет века тези мраморни шедьоври се рушат. Това можеше да продължи още хиляди години и всички останки от това славно минало щяха да бъдат напълно унищожени, ако дядо ви и маркизът не бяха открили механизма на шлюзовете. Веднага след това двамата приятели изследвали всичко най-подробно и дори направили някои подобрения. Те поправили старите, направени от масивно дърво, врати, чрез които водите на малкото езеро могат да залеят и най-високите части на всичките постройки.