Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Спри вече - прошепна той. Направи две крачки. Застана точно пред мен. Много нежно сложи едно кичурче зад ухото ми и го погали с връхчетата на пръстите си.
Тръпка разтърси тялото ми. Дали това ми беше липсвало цял ден? Допирът му? Завъртях глава и го принудих да пусне ухото ми. Погледнах го в очите.
- Какво има? Кажи ми. Говори с мен.
- Няма смисъл. Така или иначе не ме слушаш.
- Напротив. Ти си сред много малкото хора, които слушам.
Отпих голяма глътка.
- Заради името ли е?
- И да, и не. Но предимно заради начина, по който реагира, когато не се съгласих с теб, и всички последици от това. - Погледнах го с очакване. Всъщност очаквах да се ядоса.
- Ана, знаеш, че имам... проблеми. Трудно ми е да... не се ангажирам, когато става дума за теб. Знаеш го много добре.
- Но аз не съм дете. Не съм и актив.
- Знам - каза той и въздъхна.
- Тогава престани да ме третираш така - прошепнах умолително.
Той прокара опакото на ръката си по бузата ми. Пръстът му мина по долната ми устна.
- Не се сърди. Толкова си ми скъпа. Като нещо... безценно, като дете... - Лицето му грееше с нежност, с онази нежност, с която човек се любува на нещо безценно, на... дете. Думите му ме удариха. „Безценна като дете“. Като дете. Едно дете би било нещо безценно за него.
- Но не съм нито дете, нито безценна придобивка, Крисчън. Аз съм ти съпруга. Ако се чувстваш наранен, че не искам да използвам името ти на работа, трябва да ми кажеш.
- Наранен? - Той се замисли и лицето му помръкна. Знаех, че мисли за вероятностите. Изведнъж се стегна, все така замислен и помръкнал, и си погледна часовника.
- Архитектката ще е тук след по-малко от час. Трябва да се нахраним.
О, не, та той не ми отговори! И на всичкото отгоре трябваше да се изправя пред Гиа Матео. Скапаният ми ден се провали окончателно. Погледнах го ядно и се сопнах:
- Този разговор не е приключил.
- Какво още искаш да обсъждаме?
- Може да продадеш компанията.
- Да я продам? - възкликна той учудено и малко недоволно.
-Да.
- И мислиш, че сега, при това състояние на пазара, ще намеря купувач?
- Колко ти струваше?
- Не много.
- А ако фалира?
- Ще оцелеем. - Засмя се. - Но аз няма да позволя да фалира, докато ти си там, Анастейжа.
- А ако напусна?
- Защо да напускаш? Какво искаш да правиш?
- Не знам. Нещо друго.
- Та ти ми каза, че това е мечтата ти. И... поправи ме, ако греша, но аз се заклех пред Бог, пред отец Уолш и пред най-близките ни приятели и роднини да те боготворя и уважавам, да ти помогна да постигнеш мечтите си и да те пазя.
- Не играеш честно, като ми цитираш клетвите ни.
- Никога не съм обещавал да играя честно, когато става дума за теб и сигурността ти. Освен това ти използва клетвите ни като оръжие срещу мен, ако помниш.
И беше прав.
- Анастейжа, ако си ми още ядосана, изкарай си го на мен после в леглото. - Гласът му изведнъж бе паднал, дрезгав, пълен със сексуален заряд, с хиляди обещания. Очите му бяха пламнали.
„Какво? Легло? Сега?“
Той се засмя на изражението ми. Да не би да очакваше да го вържа? Майчице!
- Седем нюанса неделно - прошепна. - Очаквам ги с нетърпение.
- Гейл - викна изведнъж и след четири секунди госпожа Джоунс се появи. Къде се беше крила? В офиса на Тейлър? Дали ни беше слушала? О, неее!
- Да, господин Грей?
- Може ли вече да вечеряме?
- Разбира се, сър.
Крисчън не сваляше очи от мен. Наблюдаваше ме все едно съм някакво екзотично същество, което може да побегне и да изчезне. Отпих от виното.
- Ще ти правя компания с чаша вино - въздъхна той и пак прокара ръка през косата си.
- Няма ли да ядеш?
- Не. - Погледнах едва докоснатите фетучини само и само да отбягна потъмнелите му очи. И преди да каже каквото и да било, станах и прибрах чинните от масата.
- Гиа скоро ще дойде - казах.
Той сви вежди недоволно, но не каза нищо.
- Оставете на мен, госпожо Грей - каза госпожа Джоунс, когато ме видя да влизам в кухнята.
- Няма нужда.
- Не ви ли хареса вечерята? - попита тя разтревожено.
- Чудесна е, но не съм гладна.
Тя ми се усмихна някак състрадателно, изхвърли всичко от чинията ми и сложи съдовете в машината.
- Трябва да се обадя по телефона - каза Крисчън и ме изгледа преценяващо, преди да се запъти към кабинета си.