Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Кимнах.
- „Туинингс Брекфаст“ без мляко и слаб.
Кимнах.
- Веднага, Ана.
Гледах с празен поглед екрана на лаптопа. Все още бях в шок. Как можех да го накарам да разбере? Имейл?
Подател: Анастейжа Стийл Относно: НЕ СЪМ АКТИВ!
Дата: 22 август 20) 1, 14:23 До: Крисчън Грей
Господин Грей,
Следващия път, когато решиш да наминеш, няма да е зле да си уговориш среща, за да имам поне малко време да се подготвя за пу-бертетска арогантност и мегаломания.
Твоя
Анастейжа Грей < Моля, обърни внимание на името
Редактор СИП
Подател: Крисчън Грей:
Относно: Уговорка седем нюанса неделно Дата: 22 август 2011, 14:34 До: Анастейжа Стийл
Моя скъпа госпожо Грей (с ударение на моя), Какво мога да кажа в своя защита? Минавах наблизо.
И не, не си актив, ти си моята обичана съпруга. Както винаги успя да оправиш настроението ми.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор и арогантен мегаломан на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Опитваше се да се шегува, но изобщо не ми беше до шеги. Поех дълбоко дъх и се захванах с кореспонденцията си.
Когато вечерта се качих в колата, Крисчън беше много тих.
- Здрасти - казах.
- Здрасти - каза той някак притеснено. И с право, трябваше да се чувства точно така - притеснен.
- Успя ли да обезпокоиш още някой на работното му място днес? - попитах сладко. Май доста сладко.
- Само Флин - каза той и се подсмихна.
„О! Така ли?“
- Следващия път като ходиш при него, ще ти дам списък с определени точки, които да дискутирате, и ще настоявам тези точки да бъдат покрити - отсякох.
- Не сте в настроение, госпожо Грей.
Гледах упорито гърбовете на Райън и Сойър. Крисчън се премести по-близо до мен.
- Хей - каза нежно и хвана ръката ми. Цял следобед, вместо да се съсредоточа върху работата си, се бях опитвала да измисля какво да му кажа. Но вместо това гневът ми растеше с всеки час. Писнало ми беше от това негово кавалерство, от начина, по който се нервираше от най-дребни неща, и от откровено казано детинското му поведение. Измъкнах ръката си от неговата - точно по най-дребнавия и детински начин.
- Ядосана ли си ми? - попита той много тихо.
- Да - отсякох пак. Скръстих ръце, за да не му позволя да ме пипа, и се загледах през прозореца. Той се намести още по-близо до мен, но не го погледнах. Не разбирах защо съм му толкова ядосана. Не ядосана - направо бясна.
Щом спряхме пред „Ескала“, наруших протокола и изскочих от колата с куфарчето си. Влетях в сградата, без дори да се обърна да видя дали някой идва с мен. Райън търчеше подире ми да ме изпревари, преди да стигна до асансьора, за да натисне копчето вместо мен.
- Какво има? - сопнах му се и той се изчерви.
- Извинете, мадам.
Крисчън дойде, застана до мен и зачака асансьора. Райън се отдалечи.
- Значи не само на мен си ядосана? - каза сухо той. Погледнах го и видях на лицето му сянка от усмивка.
- Смееш ли ми се? - Присвих очи.
- Смея ли? - каза той и вдигна ръце, все едно държах оръжие. Със синия си костюм изглеждаше свеж и чист, леко разрошен и с весел пламък в очите.
- Имаш нужда от подстрижка - казах. Обърнах се и влязох в асансьора.
- Вярно ли? - И прибра косата си, паднала над очите. Влезе след мен.
- Да - казах и набрах кода на апартамента.
- Значи ми говориш?
- Не точно.
- И защо си толкова гневна? Имам нужда от някакво обяснение. - Каза го много внимателно, дори предпазливо.
Обърнах се и го погледнах с отворена уста.
- Искаш да ми кажеш, че не знаеш? За човек с твоя акъл ми се струва нереално да не се сещаш. Не мога да повярвам, че си толкова тъп.
Той направи крачка назад. Гледаше ме като призрак.
- Ти наистина си побесняла. Мислех, че изяснихме нещата в офиса ти - каза озадачено.
- Крисчън, аз просто капитулирах под натиска ти. Това е.
Вратите на асансьора се отвориха и аз изхвърчах като торна-
до. Тейлър стоеше в преддверието. Видя ме, направи крачка назад и си затвори устата. Минах покрай него като влак.
- Здрасти, Тейлър.
- Добър вечер, госпожо Грей.
Хвърлих куфарчето в преддверието и тръгнах бързо към огромната стая. Госпожа Джоунс готвеше.
- Добър вечер, госпожо Грей.
- Здрасти, госпожо Джоунс - казах и се запътих директно към хладилника. Извадих бутилка „Совиньон Блан“.
Крисчън ме последва. Гледаше ме като ястреб. Извадих си чаша. Той си свали сакото и го метна на плота.
- Искаш ли? - изчуруликах сладко. Твърде сладко.
- Не, благодаря - отвърна той. Беше безпомощен. Не знаеше какво да ме прави. Щеше да е комично, ако не беше трагично. „Е, да ходи да си го начука!“ От срещата ни следобед не можех да събера нито една капка съчувствие за никого. Той бавно махна вратовръзката си и разкопча горното копче на ризата. Налях си пълна чаша вино, а той прокара ръка през косата си. Когато се обърнах, госпожа Джоунс бе изчезнала. По дяволите! Та тя ми беше единственият щит! Отпих. Хм... хубаво.