Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
-Госпо... жице Стийл, мога ли да седна?
- Това е ваша компания. - Посочих стола, на който бе седяла Хана.
- Да, права сте. - Усмихна се като вълк, без усмивка в очите. Говореше отсечено. Усещах напрежението из цялата стая - Крисчън щеше да се пръсне от гняв. Сърцето ми се сви. По дяволите!
- Офисът е малък - каза той и седна.
- Достатъчно е голям за мен.
Той ме изгледа безразлично, но виждах, че е бесен. Поех дълбоко дъх. Това нямаше да мине леко.
- Какво е станало, Крисчън?
- О, просто оглеждам активите си.
- Активите? Всичките ли?
- Да, всичките. Някои се нуждаят от нова фирмена марка.
- Нова фирмена марка? В смисъл?
- Знаеш. - Гласът му беше заплашително тих.
- О, я не ми обяснявай как си зарязал всичките си задължения и си отделил време, за да дойдеш тук, за да се караш с мен за името ми.
„Аз не съм никакъв шибан актив!“
Той кръстоса крака и каза:
- О, не, не да се карам! Не.
- Крисчън, на работа съм и съм заета. Наистина съм заета.
г
- Стори ми се, че просто клюкарствахте с асистентката ти.
- Преглеждахме програмата за седмицата. - Бузите ми пламнаха, озъбих му се. - И не ми отговори на въпроса.
На вратата се почука.
- Влез - викнах почти истерично.
Беше Хана с малка табличка. Каничка с мляко, захарница, кафе. Остави таблата на бюрото.
- Благодаря, Хана - казах смутено, но веднага осъзнах, че говоря ужасно високо. Прозвуча все едно й се карам.
- Имате ли нужда от още нещо, господин Грей? - попита тя без дъх. Идеше ми да я скастря.
- Не, благодаря. - Усмихна й се с ослепително, с оная усмивка, с която буквално сваляше гащите на всяка жена. Тя се изчерви и тръгна леко олюлявайки се към вратата. Крисчън се обърна към мен.
- И така, Стийл, докъде бяхме стигнали с вас?
- Дотам как грубо прекъсваш работата ми, за да се караш с мен за едно име.
Той мигна веднъж - изненадано, предполагам от ожесточението в гласа ми. После протегна дългите си пръсти към коляното си и махна някакво несъществуващо косъмче. Правеше го нарочно, за да ме разсейва. Присвих очи.
- Обичам да правя такива внезапни проверки. Може да е странно, но това държи служителите и директорите на нокти, а съпругите - по местата им. Знаеш как е. - Сви и рамене, и уста -в груба арогантна черта.
„Съпругите по местата им!“
- Нямах представа, че разполагаш с толкова свободно време
- сопнах се.
- Защо не искаш да сменяш името си тук? - попита той с гро-бовно тих глас; погледът му беше леден.
- Крисчън, сега ли точно трябва да го обсъждаме?
- Така и така съм дошъл, не виждам защо не.
- Заета съм. За три седмици се е натрупала много работа.
Гледаше ме студено, преценяващо, някак отдалечено. Чудех
се как е възможно да е толкова студен, особено след снощи. Да,
вероятно беше много повече от бесен. Кога щеше да се научи да не преиграва?
- И се срамуваш от мен? - попита той с измамно мек глас.
- Не! Разбира се, че не! - възроптах. - Става дума за мен, не за теб! - О, понякога можеше да те влуди. Глупав мегаломан!
- Как така да не става дума за мен? - Наклони глава на една страна, истински заинтригуван. Отчуждението в очите му не беше вече така страшно; гледаше ме с широко отворени очи и чак сега разбрах. Той беше наранен. Мамка му! Бях погазила чувствата му. Бях наранила... последния човек, когото исках да видя да страда. Трябваше да го накарам да види нещата през моите очи, да му обясня причината за решението си.
- Крисчън, когато започнах работа тук, ние се познавахме съвсем отскоро - започнах търпеливо, макар че ми беше много трудно да намеря правилните думи. - Не знаех, че ще купиш компанията.
И какво можех да кажа за това грандиозно събитие в краткия ни съвместен живот? Беше го направил от... причините бяха в болното му съзнание - желанието да контролира всичко и всеки, манията му да преследва беше излязла извън всякакъв контрол поради лесния му достъп до всичко и властта на парите му. Знаех, че го прави, за да ме пази, да ме защитава, но това с купуването на компанията - тук беше основният проблем. Ако не се беше намесил, всичко щеше да е постарому, колегите ми нямаше да ме гледат накриво и да си шушукат подло зад гърба ми. Закрих лице с ръце, за да избегна контакта с очите му.
- Защо е толкова важно за теб? - попитах. Отчаяно се борех да не изпусна нервите си. Погледнах в очите му - безжизнени, луминесцентни, не издаваха нищо, бе успял да скрие дори болката. В момента, в който зададох въпроса, дълбоко в себе си вече знаех отговора.
- Искам всички да знаят, че си моя.
- Аз съм твоя! Погледни! - Вдигнах ръка и му показах годеж-ния си пръстен и халката.