Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Той ме погледна критично.
- Аз управлявам бизнеса си сам от двайсет и една годишна възраст
- Но ти си... ти. Ти имаш мания да контролираш, ти си бил ексцентрично и надарено дете. За бога, Крисчън, ти си учил икономика в Харвард, нищо че не си доучил, но имаш идея за какво става дума. Аз съм продавала боя и кабели четири години, и то почасово. Господи! Та аз не съм видяла нищо, познанията ми са точно кръгла нула! - Тонът ми се повишаваше все повече по време на тази дълга тирада.
- Освен това ти си най-ерудираният човек, когото познавам -контрира ме той веднага. И беше съвсем откровен. - Ти обичаш да четеш, не си заряза работата дори на сватбеното пътешествие. Колко книги прочете? Четири?
- Пет - прошепнах.
- И си написала пълен отчет за всяка от тях. Ти си много умна жена, Анастейжа. Убеден съм, че ще се справиш.
- Ти луд ли си?
- Луд съм! По теб - отвърна той шепнешком.
Изсумтях, но не за друго, просто това беше единственото, което бе по силите ми. Той присви очи.
- Всички ще ти се смеят. Да купиш компания за малката си неопитна женичка.
- Мислиш ли, че изобщо ми пука какво ще каже някой и какво ще си помислят хората? Освен това няма да си сама.
Пак зяпнах. „Той наистина е откачил. И този път е превъртял окончателно“.
-Крисчън, аз... - Чувствах се като прекарана през центрофуга. Луд ли беше? И незнайно защо и незнайно как изведнъж изпитах непреодолим порив да се смея. Погледнах го. Той ме гледаше все едно аз съм лудата.
- Какво ви развесели така, госпо... жице Стийл?
- Как какво? Ти. Да, ти!
Очите му се разшириха - едновременно изненадано и весело.
- Присмивате се на съпруга си? Не бива така. И си хапеш устията. - Погледът му потъмня... по онзи начин. О, не! Познавах този поглед. Изкушаващ, възбуждащ, похотлив. Не, не и тук!
- Да не си си и помислил! - предупредих го. Гласът ми трепереше от паника.
- Какво да не си помислям, Анастейжа?
- Познавам този поглед. На работа сме.
Той се приведе към мен, очите му бяха впити в моите, разтопено сиво, жарки, гладни. „Господи, помогни ми!“ Преглътнах инстинктивно.
- Намираме се в един малък, сравнително добре звукоизолиран офис с ключалка на вратата - прошепна Крисчън.
- Грубо нарушение на професионалната етика - казах високо.
- Не и със съпруга ти.
- Не, с шефа на шефа ми - изсъсках.
- Ти си моя съпруга.
- Не, Крисчън. И като казвам „не“, значи не. Може да ме чукаш седем нюанса неделно тази вечер. Но не сега. Не и тук.
Той пак присви очи и после най-неочаквано се разсмя.
- Седем нюанса неделно? - попита заинтригувано. - Може и да опитам, Стийл.
- О, я спри с това Стийл! - викнах и ударих по бюрото, като стреснах и двама ни. - За бога, Крисчън, ако това означава толкова много за теб, ще си сменя шибаното име!
И след като успях да го стресна и определено да изненадам и него, и себе си, той пое рязко въздух и после... се усмихна. Лъчезарно, широко, с всичките си зъби. Усмихна се щастливо. Е, какво да кажа!
- Добре. - Плесна с ръце и стана.
„И сега какво?“
- Мисията е изпълнена. Сега трябва да поработя. Ако ми позволите, госпожо Грей, бих желал да се оттегля.
„Ааа! Този мъж направо ме побърква!“
-Но...
- Какво „но“, госпожо Грей?
- О, просто изчезни - казах и се строполих в стола.
- Точно това мислех да направя. Ще се видим довечера. С нетърпение очаквам седемте нюанса на неделното. А, и да не забравя, предстоят ми доста социални ангажименти и бих желал да ме придружиш.
„Няма ли да тръгваш вече?“
- Ще кажа на Андреа да се обади на Хана и да й издиктува датите, за да ги отбележи в календара ти. Трябва да се запознаеш с някои хора.
- Добре - казах като в мъгла, напълно озадачена.
Той се наведе към мен през бюрото. „Какво иска пък сега?“ Взря се пак в мен с хипнотизиращите си очи и каза:
- Обичам да правя бизнес с вас, госпожо Грей. - Наведе се по-близо, а аз седях като парализирана. Целуна устните ми нежно, гальовно.
- До после, бебчо! - И се изправи рязко, намигна ми и излезе.
Захлупих глава върху бюрото. Чувствах се като току-що прегазена от товарен влак. И този товарен влак беше моят обичан съпруг! Вероятно нямаше по-противоречив, по-вбесяващ и дразнещ мъж на тази планета. Ужасена разтърках очи. И на какво се бях съгласила току-що? „Добре“ - това бях казала. Ана Грей да ръководи „Сиатъл Пъблишърс“. Оп. Грешка! „Грей Пъблишърс“. Този мъж наистина беше напълно откачен.
На вратата се почука и Хана подаде нос.
- Добре ли си?
Не можех да отговоря, само седях и я гледах. Тя се намръщи.
- Знам, че мразиш да го правя, но... да ти донеса ли чай?