Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Това не е достатъчно.
- Не е ли достатъчно, че се омъжих за теб? - Гласът ми падна в шепот.
Той забеляза ужаса в очите ми и замига. И сега накъде? Какво друго можех да направя?
- Не, нямах това предвид - каза рязко и прокара ръка през косата си. Тя постоянно падаше върху челото му. Да, наистина беше пораснала.
- А какво всъщност искаше да кажеш?
Той преглътна.
- Искам светът ти да започва и да свършва с мен - каза сурово. Аз дерайлирах. Все едно ме бе ударил в слънчевия сплит, все едно юмрукът му бе останал там и го въртеше в тялото ми. И видях малкото уплашено момченце с косица с цвят на мед и сиви очи, облечено в мръсни опърпани дрешки не по мярка.
- Светът ми започва и свършва с теб - казах и това беше самата истина - Просто се опитвам да... започна да градя кариера и не искам да търгувам името ти, за да постигам целите си. Трябва да правя нещо, Крисчън. Не мога да стоя заключена в „Ескала“ или в новата ни къща и да бездействам. Ще полудея. Ще се задуша. Винаги съм работила и искам да работя. Мечтаех да работя точно това. Това е всичко, което съм искала. Нищо друго. Но фактът, че работя, не означава, че те обичам по-мал-ко. Ти си всичко за мен! - Усетих как гърлото ми се сви, как сълзите напират. „Не трябва да плача, не сега, не тук“. Започнах да си го повтарям пак и пак. „Не трябва да плача! Не трябва да плача!“
Той ме гледаше мълчаливо, лицето му потъмня. Осмисляше думите ми.
- Това значи ли, че те задушавам? - Гласът му бе кух, потискащ, ехо на един въпрос, който ми беше задавал и преди.
- Не... да... не... - Разговорът беше толкова изтощаващ, не исках да говорим за това сега, не и в издателството. Затворих очи, потърках чело и се запитах как така се стигна дотук.
- Виж, нали говорихме за името ми. Искам да запазя името си тук, защото не искам да ме асоциират постоянно с теб. Но само тук. Това е всичко. Знаеш ли, всички мислят, че съм получила мястото заради теб. Но истината не е тази... - Спрях и застинах с широко отворени очи. Това не беше истината! Беше заради него, не заради самата мен!
- Искаш ли да знаеш защо получи тази позиция, Анастейжа?
„Анастейжа! Мамка му!“
- Какво... какво искаш да кажеш?
Той се размърда в стола, като да събере сили да ми поднесе неприятната новина. Не бях сигурна, че искам да знам.
- Ръководството ти даде позицията на Хайд, за да се грижиш за нещата временно. Не искаха да наемат квалифициран главен редактор, при положение че компанията е в процес на продажба. Нямаха представа какво ще иска новият собственик, след като му прехвърлят собствеността. Отделно, доста мъдро, не искаха да си позволят едно уволнение, което ще им струва много. Така че... ти дадоха позицията на Хайд, докато новият собственик, а именно аз, поеме нещата в свои ръце.
- Какво се опитваш да ми кажеш?
„Наистина е било заради него. Как е възможно!“
Той се усмихна и поклати глава, забелязал паниката и ужаса ми.
- Успокой се! Ти се справи много добре с предизвикателството. - И тази нотка на гордост в гласа му... ме довърши.
Изохках, сгърчена от новината. Изправих се на стола и го изгледах с отворена уста.
- Не искам да те задушавам, Ана. Не искам да те слагам в позлатена клетка. Е... - Спря и лицето му потъмня. Пое дъх и продължи: - Поне разумната част от мен не го желае. - Потърка брадичката си с пръст, като че ли планираше нещо. „Накъде бие?“ Изведнъж очите му блеснаха... все едно току-що е направил велико откритие.
- И така, една от причините да съм тук, освен тази да се разправям с моята съпруга-по-задължение - каза, присвил очи, - е да обсъдя с теб бъдещето на тази компания.
„Съпруга по задължение! Не, не съм такава! Не съм му жена по задължение и не съм негов актив!“ Погледнах го гневно и сълзите моментално се скриха.
- И какви са ти плановете? - попитах с килната на една страна глава, точно както го правеше той. Думите ми бяха саркастични, горчиви. Устните му мръднаха съвсем леко, все едно понечи да се усмихне. Пак смяна в настроението! Никога нямаше да мога да свикна на това темпо, с което скачаше от едно в друго състояние на духа. Господин Меркурий!
- Сменям името на компания на „Грей Пъблишърс“.
Господи!
- И след една година ще е твоя.
Ченето ми падна още няколко сантиметра.
- Това е сватбеният ми подарък за теб.
Отворих уста, за да кажа нещо, но уви, мозъкът ми се бе изпразнил от съдържание и не излезе нищо.
- И така, питам те дали да нарека компанията „Стийл Пъбли-шърс“.
Не, не се шегуваше. По дяволите!
- Крисчън - прошепнах, когато мозъкът ми успя да се свърже с говорния апарат, - аз не мога да ръководя бизнес.