Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Въздъхнах с облекчение и тръгнах към спалнята. Бях все още ядосана, а той просто не разбираше в какво е вината му. Не разбираше, че е направил нещо лошо. Или разбираше? Подсъзнанието ми ме изгледа с присмех иззад очилата си. Да, знаеше много добре. Сега положението в работата ми щеше да стане още по-не-приятно. Той не искаше да го обсъдим дори у дома, където бяхме почти сами. Как щеше да се чувства, ако аз бях нахлула така в неговия офис да му поставям условия? А на всичкото отгоре искаше да ми даде издателството. Да го управлявам! Как по дяволите щях да го управлявам? Не знаех нищичко, не разбирах от бизнес.
Гледах небето над Сиатъл, окъпано от залеза в свежо нежно розово. Както винаги Крисчън искаше да решаваме проблемите си в спалнята... във фоайето... в стаята с играчките... пред телевизора... на плота на кухнята... Всичко винаги опираше до секс! Сексът беше механизмът, с който решаваше всичките проблеми.
Влязох в банята, погледнах се в огледалото и се намръщих. Връщането в реалния свят се оказа много трудно. Когато бяхме сами, в нашето мехурче, всичко беше наред, защото бяхме сами, увити един в друг. Държахме се един за друг. Но после? Сетих се за сватбата, когато си мислех... за бързата кучка, дето слепи ги ражда. Спомних си и за тревогата си дали не бързаме. Не, не биваше да мисля така. Когато се омъжих за него, знаех, че е Петдесет нюанса. Просто трябваше да се държа здраво и да се опитам пак да говоря с него.
Догади ми се от това, което виждах в огледалото. Бях бледа, а и сега щеше да дойде онази ужасна жена.
Бях облечена в сива пола и блуза без ръкави. „Така ли? Я да видим!“ Моето друго аз, вътрешната ми богиня, ме погледна иззад боядисаните си в отровночервено нокти на ръцете. Разкопчах горните две копчета на блузата, измих си лицето, оправих си грима, сложих спирала - малко повече от обикновеното, и малко повече гланц върху устните. Наведох глава, обърнах косата си и с бяс я разресах от корените. Когато пак вдигнах глава, косата ми падна по раменете и гърдите ми. Беше приятно бухнала. Подредих я внимателно зад ушите и тръгнах да търся обувки с високи токчета. В никакъв случай ниските!
Крисчън беше разпънал плановете на масата за хранене. Беше пуснал музика, която ме накара да застина.
- Госпожо Грей - каза топло той и ме изгледа любопитно.
- Какво е това? Какво слушаме? - попитах. Музиката спираше дъха ми.
- Реквиемът на Форе. Изглеждаш различно.
- Не съм го чувала.
- Много е успокоително и отпускащо. Какво си направила с косата си?
- Сресах я - казах. Призрачните гласове ме бяха вдигнали над земята и летях с тях. Той бавно тръгна към мен. Лежерно, при-зрачно, движеше се с музиката.
- Танцувай с мен.
- На тази музика? Та това е реквием! - почти изпищях.
- Да. - Дръпна ме в ръцете си и ме прегърна, зарови носа си в косата ми и бавно ме залюля с музиката. Миришеше божествено. На Крисчън.
О, колко много ми беше липсвал. Увих ръце около врата му и едва преглътнах сълзите си. „Защо правиш това с мен? Защо ме докарваш до такова състояние да не мога да позная себе си, да съм зла?“
- Мразя да се караме - прошепна той.
- Тогава престани да се държиш като магаре.
Той се засмя и гърдите му завибрираха с прекрасния звук на смеха му. Стисна ме по-здраво.
- Магаре?
- Или задник - добавих.
- Предпочитам магарето.
- И аз. Отива ти повече.
Той се засмя пак и ме целуна по челото.
- Реквием? - зачудих се пак. Как е възможно да се танцува на реквием?
- Това е просто една прекрасна мелодия, Ана.
Тейлър се покашля дискретно откъм прага и Крисчън ме пусна.
- Госпожица Матео - каза Тейлър.
„Гаднярка!“
- Покани я - каза Крисчън.
И докато тя влизаше, здраво стискаше ръката ми.
8.
Гиа Матео беше красива. И освен това висока. Косата й - къса, перфектно изрусена и подстригана на пластове в някой известен и скъп салон. Носеше я както се носи корона. Беше облечена в бледозелен костюм - сако и панталони, които подчертаваха съблазнителните й форми. Дрехите й винаги изглеждаха скъпи. На врата й блестеше диамант, в комплект с двете по-малки димант-чета в ушите. Изглеждаше изпипана отвсякъде. Беше израснала в семейство с много пари, изискани маниери и добри обноски, макар че тази вечер въпросните маниери очевидно бяха оставени у дома й. Светлозелената й блуза бе твърде разкопчана - далече под изискваните класически правила, които предполагаше родо-словното й дърво.
- Здравейте, Крисчън. Здравейте, Ана. - Оголи в усмивка белите си равни зъби и протегна ръка с изящен маникюр, за да се здрависа първо с него и после с мен. Трябваше да пусна ръката на Крисчън, за да се здрависаме. Беше съвсем малко по-ниска от него, но злорадо забелязах, че се е покатерила на убийствено високи токове.