Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
тръгнала? Това трябваше да е. Обаче забеляза и нещо друго, че лежеше
върху одеялата. И беше обул панталони. Или така му се струваше?
Премести краката си така, че да ги види — с мисълта, че винаги спеше
гол. Движението го накара да осъзнае, че то е твърдо. Какво, по дя…
Отвори рязко очи. Бела. Беше в леглото с Бела.
Отдалечи се от нея…
И падна от леглото.
Тя незабавно се спусна след него.
— Зейдист?
Когато се наведе през ръба на леглото, халатът й се разтвори и
погледът му се спря на разголените й гърди. Бе така съвършена, както и
докато лежеше във ваната. Светлата й кожа бе гладка, малкото зърно на
гръдта й — така розово… Знаеше, че другото е абсолютно същото, но по
някаква неизвестна причина искаше да го види.
— Зейдист? — тя се наведе още повече, косата й се отдели от
раменете и се спусна като водопад от леглото във великолепна каскада от
махагонови вълни.
Парчето плът между бедрата му се напрегна. И запулсира с ритъма на
сърцето му.
Вдигна колене нагоре и стисна бедра. Не искаше тя да го види.
— Халатът ти — каза с дрезгав глас. — Загърни се, моля те.
Тя сведе поглед към тялото си, изчерви се и придърпа реверите. О, по
дяволите! Сега бузите й бяха розови също като зърната й.
— Ще се върнеш ли в леглото? — попита тя.
Неговата благоразумна натура, в момента дълбоко погребана, се
обаждаше, че идеята не е добра.
— Моля те — прошепна Бела и прибра косата си зад ушите.
Той огледа извитото й в дъга тяло и черния сатен, който предпазваше
кожата й от погледа му, широко отворените й сапфиреносини очи и
тънката й нежна шия.
Не… Наистина не бе добра идея да е близо до нея сега.
— Отмести се — каза.
Тя се подчини, а той сведе поглед към палатката между краката си.
Онова проклето нещо бе огромно; изглеждаше така, сякаш има
допълнително оръжие в панталона си. Как би могъл да скрие подобно
нещо?
Огледа леглото. И с плавно движение скочи между чаршафите.
Което се оказа болезнено лоша идея. В мига, в който легна, тя го
обгърна като одеяло. Топла, мека, дишаща…
Зи изпадна в паника. Усещаше я така осезателно, плътно притисната в
него, че не знаеше какво да прави. Искаше да я отблъсне. В същото време
копнееше да я усети още по-добре, искаше… Да я възседне. Да я вземе. Да
потъне в нея.
Желанието му бе така силно, че се видя как го осъществява — как я
обръща да легне по корем, повдига бедрата й и се изправя над нея.
Представи си как то прониква в нея и бедрата му започват да се движат в
извечния ритъм…
Боже, бе отвратителен. Да иска да извади онова мръсно нещо и да го
вкара в нея? Все едно да иска да напъха в устата й четка за миене на
тоалетна.
— Трепериш… — каза тя. — Студено ли ти е?
Притисна се още по-плътно в него и той почувства гърдите й, меки и
топли, да опират в ръката му. То запулсира диво, заблъска се в стената, която панталоните му представляваха.
По дяволите. Имаше чувството, че изпитва силна и неустоима
възбуда.
Така ли мислиш? Да, парчето плът пулсираше, топките го боляха.
Представяше си как я възсяда като бик. Но нали единствено женският
страх успяваше да го възбуди, а тя не бе уплашена. Така че защо
реагираше то!
— Зейдист? — тихо каза тя.
— Какво?
Четирите думи, които тя произнесе, превърнаха сърцето му в парче
застинала лава от изригнал вулкан, кръвта му замръзна във вените. Но
поне и онази гадост замря.
Вратата на стаята му се отвори без предупреждение и Фюри замръзна, докато събличаше тениската си през главата.
На прага стоеше Зейдист, гол до кръста. Черните му очи мятаха
мълнии.
Фюри изруга тихо.
— Радвам се, че дойде. Относно снощи… Дължа ти извинение.
— Не искам да го слушам. Ела с мен.
— Зи, сгреших…
— Ела с мен.
Фюри спусна отново тениската и погледна часовника си.
— Имам урок след половин час.
— Няма да трае дълго.
— О… Е, добре.
Последва Зи по коридора с мисълта, че може да поднесе извинението
си и докато вървят.
— Чуй, Зейдист, наистина съжалявам за снощи — мълчанието, с което
брат му отговори, не бе изненада за него. — Направих грешно
заключение. За теб и Бела — Зи закрачи още по-бързо. — Трябваше да
знам, че няма да я нараниш. Предлагам ти ритуала райт.
Зейдист се закова на място и му хвърли гневен поглед през рамо.
— За какво, по дяволите?
— Снощи те обидих.
— Не, не си.
Фюри само поклати глава.
— Зейдист…
— Аз съм болен. И отвратителен. Не може да ми се има доверие. И не