Пробудена любов

Преподобният, за да се снабдява с тях, би казал, че това е едно наистина

безопасно развлечение.

Напълно безвредно и единственото облекчение, което имаше в

живота.

Допуши ръчно свитата цигара, загаси фаса в пепелника и стана от

леглото. Закрепи протезата на мястото й и отиде в банята, за да си вземе

душ и да се обръсне, след което облече елегантни панталони и една от

копринените си ризи. После обу чифт изискани обувки с марката на Коул

Хаан.

Погледна се в огледалото. Приглади косата си. И си пое дълбоко дъх.

Отиде до вратата на съседната спалня и почука. Не последва отговор

и той опита отново, след което отвори вратата. Леглото не бе оправено, но бе празно. Нямаше я и в банята.

Излезе в коридора. Тревогата му бе толкова силна, че кръвта шумеше

в ушите му. Преди да се е усетил, вече подтичваше.

След това хукна с всички сили. Мина като вихрушка покрай най-

горната площадка на стълбището и се затича по коридора на статуите. Не

си направи труда да почука на вратата на Зи, просто я отвори.

И се закова на място.

И първата му мисъл бе, че Зейдист ще падне от леглото. Брат му

лежеше върху завивките и в самия му край — възможно най-далеч от

средата. Положението на тялото му изглеждаше крайно неудобно. Ръцете

му бяха скръстени и притиснати до гърдите сякаш се опитваше да се

предпази от разпадане, а краката бяха свити и наклонени под такъв ъгъл, че висяха във въздуха.

Обаче главата му бе обърната в другата посока. Към Бела.

Изкривените му устни бяха само леко полуотворени вместо

подигравателно ухилени в обичайната за тях гримаса. Веждите му, обикновено смръщени агресивно, сега бяха отпуснати. Изражението му, дори насън, излъчваше благоговение. Лицето на Бела бе обърнато към

мъжа до нея и бе спокойно като тиха привечер. Беше се сгушила в Зи —толкова силно, колкото й позволяваха чаршафите и одеялата. Бе очевидно, че ако можеше, би се увила около него като лоза. И също толкова

очевидно, че Зи се е опитвал да избяга от нея, но е стигнал само до края

на леглото.

Фюри изруга тихо. Каквото и да се бе разиграло тук през нощта, бе

сигурно, че Зи не се бе опитал да се възползва от нея. Нямаше начин.

Положението на телата им говореше за нещо друго. Затвори очи. После и

вратата.

Чувстваше се замаян, като лунатик. За миг се замисли дали да не се

върне в стаята и да се бие със Зейдист за правото да лежи до нея.

Представяше си как е влязъл в древно съревнование с близнака си за това, кой от двама им ще я има.

Обаче това тук не бе Древната страна. И жените имаха право да

избират с кого ще бъдат. До кого ще спят. И с кого ще правят секс.

А тя знаеше коя е стаята на Фюри. Той сам й бе казал, че е в

съседната спалня. Ако бе искала, можеше да дойде при него.