Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
Вече на излизане от стола Настя се обърна и видя как Леонид Петрович оживено обсъжда нещо с двамата генерали, разположили се край една маса. Единият от тях хвърли към Настя бърз поглед, после отново се зае с отварянето на кутията с вносна бира, която държеше в ръцете си.
Тя се върна в кабинета на професора.
— Помислих, че пак сте се изгубили — недоволно промърмори той, без да вдига глава от книжата. — Където ви прати човек, там ще си останете.
— Извинете. Срещнах баща си, затова се позабавих.
— Баща ви в академията ли работи?
— Не, дошъл е на конференция. Колко силен харесвате чая?
— Средно. В голямата чаша, ей там е, на перваза. И се постарайте да не шумите и да не ме разсейвате.
Като гледаше да се движи колкото може по-тихо, Настя приготви чай и го поднесе на Самойлов, после сложи до него чиния със сандвичи и бисквити. Вече беше пет часът, а до седем трябваше да се яви пред Господаря и да се отчете за работата си през деня. Нямаше да успее, невъзможно беше. Трябваше да му се обади оттук, може би той щеше да приеме отчета по телефона и нямаше да настоява тя да се върне на „Петровка“.
Телефонът беше на бюрото, но Настя не посмя да поиска разрешение да го използва, нали Самойлов беше казал пределно ясно: не шумете и не ми пречете. Тя излезе на пръсти в коридора, постоя там, размишлявайки, после отвори вратата към стълбището. На площадката имаше четири врати, като едната врата беше широко отворена и Настя реши да опита късмета си. В края на краищата нали нямаше да иска пари назаем, а само разрешение да се обади по телефона! Тя влезе в бившия апартамент и се огледа. Ето ги вратите към банята и тоалетната, веднага след тях имаше друга, сигурно към кухнята. Кухните никога не са големи, значи зад тази врата има малък кабинет, сигурно на началник на отдел или катедра. Не, няма да се занимава с началници. Нито един началник не би изтърпял в кабинета му да влезе непознат човек и да поиска разрешение да се обади. Трябваше да потърси помещение с много хора.
Настя решително отвори вратата, която водеше към хола. Там беше пусто. Четири бюра, две каси, гардероб за дрехите, нечии чанти — мъжки и дамски — и нито един човек. За сметка на това — цели два телефона. Браво бе, какво лекомислие цари в Академията на милицията! Влизай, вземай, изнасяй — ние нямаме нищо против. В отсрещния край на хола имаше още една врата и едва зад нея Настя намери жена на средна възраст, която с паническа бързина тракаше по клавиатурата на пишеща машина. Машината беше електрическа и заради шума от нея едва ли се чуваше какво става в съседните помещения.
— Извинете — високо каза Настя, — може ли да използвам вашия телефон?
Без да спира да печата, жената кимна като съгласие и същевременно като посока, тоест към телефоните в съседната стая. Настя затвори вратата и се обади на Мелник. За нейно учудване той се отнесе към обаждането й съвсем спокойно.
— Какво научихте в салона?
— Лазарева е била там веднага след датата, когато бе открит последният от седемте трупа — съобщи тя. — Удължавала си е ноктите. Прави си тази процедура редовно, има лоши нокти, често се чупят.
— Прекрасно! Просто прекрасно! Предупредете Доценко да бъде изключително внимателен, има си работа с опасна престъпница, която може да се окаже физически дори по-силна от него. И продължавайте да я разработвате. Как напредва работата с архивните материали?
— Всъщност затова ви се обаждам. Може ли да не идвам за вечерен доклад? Разказах ви за посещението си в салона, друго съществено засега няма. Днес ще приключа с нашия архив, а утре ще подготвя искане и ще започна да работя с делата, които се намират в архивите на съда.
— Добре — съгласи се Мелник, — днес можете да не идвате. Вече определихме окончателно личността на заподозряното лице, утре очаквам плана ви за събиране на доказателства. Свържете се със следователя, той да ви каже какви доказателства му трябват, за да привлече Лазарева под отговорност, а вече ваша работа е да измислите как да ги съберете. Доценко подготвя ли идентифицирането?
— Тъй вярно. Търси хора, които може да са видели Лазарева близо до мястото на всяко убийство.
— Браво на вас!
Да, на новия началник определено не му се свидят похвалите. Кой знае — стилът му ли е такъв? Или просто подготвя почвата?