Елитът

Свих рамене в отговор.

— Какво е станало? — Въпросът u беше пропит с тревога, но не исках да u разкривам, че всичко беше започнало с нейната загуба. Вината не беше нейна.

— Разни неща.

— Америка, какво се случва?

Аз въздъхнах.

— След публичното ти наказание бях много ядосана на Максън. Отне ми известно време да проумея, че за нищо на света не би стоял безучастно, ако можеше да го спре.

Марли кимна.

— Толкова усилия вложи, Америка. А като видя, че не е по силите му да промени нещата, направи всичко възможно да облекчи ситуацията. Така че не му се сърди.

— Вече не му се сърдя, но пък и не съм сигурна, че искам да стана следващата принцеса. Не знам дали съм способна да изпълнявам роля като неговата. А отгоре на всичко Селест ми показа някаква анкета в едно от списанията си. Народът не ме харесва, Марли. Заемах най-ниската позиция. Май не съм подходяща за принцеса. Още от самото начало си знаех, че не заслужавам да участвам в съревнованието, а сега като че ли съм се устремила надолу. А и вече си мисля, че… че… Максън иска Крис за съпруга.

— Крис ли? Това пък откога?

— Нямам представа и не зная как да постъпя. Една част от мен вярва, че така е най-добре. Тя е по-подходяща за принцеса. Пък и ако наистина я харесва, му желая само щастие. Лошото е, че съвсем скоро трябва да направи поредната елиминация. Като ме повика днес, реших, че е ударил часът да ме изпрати у дома.

Марли прихна в смях.

— Ама и ти ги бръщолевиш едни. Ако Максън не изпитваше чувства към теб, стотици пъти да те е изпратил у дома. Причината да си тук е, че не иска да губи надежда.

От гърлото ми се изтръгна сподавен смях.

— Ще ми се да можехме да си побъбрим още, но трябва да вървя — каза тя. — За да се състои тази среща, издебнахме смяната на стражите.

— Нищо, че беше за кратко. Просто се радвам да те видя невредима.

Тя ме придърпа в обятията си.

— Не бързай да се предаваш, става ли?

— Няма. Защо не ми изпратиш някое писмо в удобен момент?

— Може и да се получи. Ще видим. — Тя ме пусна и двете се изправихме заедно. — Ако имах право на глас в анкетата, щях да гласувам за теб. Още от началото съм на твоя страна.

Усетих, че се изчервявам.

— Хайде, тръгвай. Поздрави съпруга си от мен.

Тя се усмихна.

— Добре. — После бързешком отиде до гардероба и напипа резето. Поради една или друга причина си бях въобразявала, че жестокото наказание ще я пречупи, но сега я чувствах по-силна. Дори стойката на тялото u беше различна. Марли се обърна да ми прати въздушна целувка и изчезна зад тайния панел.

Побързах да изляза от стаята, а Максън ме чакаше в коридора. Като чу вратата да се отваря, вдигна поглед от книгата си и ми се усмихна, а аз отидох да седна до него.

— Защо не ми каза по-рано?

— Първо трябваше да се уверя, че са в безопасност. Баща ми не знае за това; налагаше се да го пазя в тайна, докато опасността не се разсееше. Ще опитам да ви подсигуря повече срещи, но и това ще отнеме време.