Елитът

Клетите прислужнички се разхвърчаха да събират натрошените стъкла, а оркестърът засвири отново и всички затанцуваха. Може да се каже, че гвоздеят на програмата беше Натали, която скочи върху масата и изпълни танц, наподобяващ движенията на октопод.

Кралица Амбърли седеше в ъгъла и говореше лъчезарно с кралицата на Италия. Като ги зърнах, ме обзе такъв прилив на гордост, че едва не подскочих, когато Елиз ме заговори.

— Вашият е по-добър — заяви с неохота, но за сметка на това откровено. — Организирали сте невероятен прием.

— Благодаря ти. Първоначално не вярвах да успеем: доста беди ни се струпаха.

— Знам. Поради която причина резултатът е още по-впечатляващ. Ще каже човек, че сте се трудили седмици наред. — Тя плъзна поглед из залата, любувайки се на ярката украса.

Аз сложих ръка на рамото и.

— Знаеш ли, Елиз, вчера ясно си пролича, че ти си вложила най-много старание от цялата ви група. Убедена съм, че Силвия ще го спомене пред

Максън.

— Мислиш ли?

— Разбира се. И мога да ти обещая, че ако това се окаже някакво състезание и вашият отбор загуби, сама ще кажа на Максън колко добре си се справила.

Тя присви и бездруго дръпнатите си очи.

— Сериозно ли би го направила?

— Разбира се. Защо не? — уверих я с усмивка.

Елиз поклати глава.

— Наистина ти се възхищавам. Честно. Но трябва да разбереш, че сме съпернички, Америка. — Усмивката ми повехна. — Аз лично не бих излъгала, за да те злепоставя, но и не бих те похвалила пред Максън. Просто не мога.

— Никой не е казал, че трябва да се държим така една към друга — отбелязах тихо аз.

Тя поклати глава.

— Но трябва. Не се борим за някаква си награда. Борим се за съпруг, за короната, за бъдещето си. А навярно ти си момичето с най-голям залог в играта.

Вцепених се на място, напълно озадачена от думите и. Имах я за приятелка. Всички момичета, с изключение на Селест, бяха спечелили доверието ми. Само аз ли не проумявах колко свирепо се бореха за победата?

— Не се опитвам да кажа, че си ми неприятна — продължи тя. — Напротив, много си ми симпатична. Но не мога да ти стискам палци.

Аз кимнах, мъчейки се да осмисля думите и. Съвсем очевидно беше, че не се вживявах в съревнованието като нея. Поредната причина да се усъмня в способността си да нося короната.

Елиз надникна през рамото ми и се усмихна. Като се обърнах, видях, че италианската принцеса вървеше към нас.

— Простете. Мога ли да поговоря с домакинята, ако обичате? — попита с очарователния си акцент.

Елиз и направи реверанс и тръгна към танцовата площадка. Аз опитах да се отърся от неприятния разговор и да съсредоточа вниманието си върху гостенката, която трябваше да впечатля.

— Принцеса Николета, съжалявам, че не успях да ви обърна повече внимание днес — казах, докато и се покланях.

— О, не се притеснявайте! Много ви е натоварено. Братовчедките ми са луди по вас!

— Изключително забавни са — засмях се аз.