Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
Чувствах как раменете ми олекват, сякаш тежката като тухли тревога, която бях разнасяла отгоре им, беше паднала наведнъж. Щастието от срещата ми с Марли, успокоението от това, че Максън наистина беше милосърдният човек, за когото го мислех, и цялостното облекчение от факта, че не ме беше извикал, за да ме изпрати вкъщи, бяха секващи дъха усещания.
— Благодаря ти — прошепнах му.
— За нищо.
Не ми идваше на ум какво друго да кажа. След момент Максън се прокашля.
— Съзнавам, че нямаш желание да се нагърбваш с по-трудните аспекти на работата ми, но не забравяй колко възможности предлага тя. Смятам, че ще постигнеш велики неща. Навярно в момента виждаш принца в мен, но и това все някога трябваше да се случи, за да станеш истински моя.
Очите ми не се откъснаха от неговите.
— Знам.
— Вече не мога да чета мислите ти. Някога бях способен, в началото, когато не изпитваше никакви чувства към мен; а когато отношенията ни се промениха, започна да ме гледаш различно. Сега има моменти, в които си мисля, че онази Америка още е тук, и такива, в които ми се струва, че си е отишла.
Аз кимнах.
— Не те моля да кажеш, че ме обичаш. Не искам от теб внезапно да решиш, че животът на принцеса ти приляга. Просто трябва да знам дали изобщо искаш да си тук.
И точно това беше главният въпрос, нали? Все още не бях сигурна дали ще се справя с такава отговорна работа, но пък и не знаех дали бях готова да се откажа. А човечната постъпка на Максън стопли сърцето ми. Чакаха ме още цял куп неизяснени въпроси, но просто не можех да се предам. Не и сега.
Ръката на Максън стоеше върху крака му и аз пъхнах своята под нея. Той я прие със сърдечно стисване.
— Ако все още съм добре дошла, бих искала да остана.
Максън въздъхна с облекчение.
— Много ще се радвам.
Минах набързо през тоалетната и се върнах в Дамския салон. Никое от момичетата не пророни и дума, докато заемах мястото си, и накрая не друга, а Крис се престраши да попита:
— Е, какво стана?
Вдигнах поглед не само към нейните, но и към всички останали любопитни очи в салона.
— Предпочитам да го запазя за себе си.
Предвид подпухналото ми лице, подобен отговор беше напълно достатъчен да остави у тях впечатлението, че нищо хубаво не се беше случило по време на срещата ми с принца; но не възразявах да платя такава цена, за да предпазя Марли.
Най-неприятното в случая беше как Селест стисна устни, за да прикрие усмивката си, как Натали вдигна вежди, преструвайки се, че чете взетото назаем списание, и как Крис и Елиз си размениха изпълнени с надежда погледи.
Съревнованието беше по-нажежено, отколкото бях предполагала.
ДВАЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Спестиха ни унижението да разискваме крайния резултат от приемите ни пред камерите на осведомителния бюлетин. Новината за визитите на чуждестранните ни приятели беше спомената само между другото и събитията около тях не бяха разкрити пред обществото. Чак на следващата сутрин Силвия и кралицата дойдоха да ни споделят впечатленията си относно двата приема.
— Възложихме ви изключително сложна задача и несъмнено можехте сериозно да оплетете конците. С радост мога да заявя обаче, че и двете групи се справихте похвално. — Силвия огледа преценяващо всяка от нас.
Всички въздъхнахме и двете с Крис се хванахме за ръце. Колкото и да ме притесняваха отношенията им с Максън, знаех, че нямаше начин да се справя без нейна помощ.
— Откровено казано, смятам, че едното събитие се получи малко по-добре от другото, но всички трябва да се гордеете с постижението си. Дългогодишните ни приятели от Германската федерация ни изпратиха благодарствени писма заради любезното ви посрещане — обяви Силвия, поглеждайки към Селест, Натали и Елиз. — Имаше няколко дребни пропуска и предполагам, че подобни сериозни събития не са по вкуса на никоя от нас, но гостите ни определено си тръгнаха доволни. А що се отнася до вашия прием — обърна се тя към двете ни с Крис, — дамите от Италия се забавляваха най-искрено. Останаха безкрайно впечатлени от обстановката и храната; освен това доста ентусиазирано разпитваха за виното, което им поднесохте, така че — браво! Няма да се учудя, ако Илеа се сдобие с прекрасен нов съюзник благодарение на топлото ви посрещане. Заслужавате официална похвала.
Крис изпищя от щастие, а от моето гърло се надигна напрегнат смях. Така или иначе се радвах, че всичко бе приключило, но победата над другата група беше допълнителен повод за ликуване.