Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
Николета ме придърпа в единия ъгъл на залата.
— Колебаехме се дали да градим връзки с Илеа. Нашият народ е доста по-… освободен от вашия.
— Виждам.
— Не, не — продължи със сериозен тон принцесата. — Имам предвид по отношение на личните свободи. Нашите поданици са по-облагодетелствани от вас. Нацията ви все още е разделена на касти, ако не се лъжа?
Внезапно проумях, че диалогът ни не беше просто приятелска размяна на думи, и кимнах сериозно.
— Естествено, ние следим положението ви. Свидетели сме на случващото се. Всичките размирици, бунтовническите нападения. Струва ми се, че хората не живеят щастливо, права ли съм?
Не бях сигурна как да u отговоря.
— Ваше Величество, не знам дали сте избрали подходящия човек за подобен разговор. Аз нямам никакво влияние тук.
Николета взе ръцете ми.
— Но би могла да имаш.
По гръбнака ми пробягаха тръпки. Правилно ли я разбирах?
— Видяхме какво се случи с онова момиче. Блондинката? — прошепна тя.
— Марли — кимнах аз. — Тя беше най-добрата ми приятелка.
Принцесата се усмихна.
— Видяхме и вас. Видеоматериалът беше оскъден, но видяхме как се спуснахте. Видяхме как се опълчихте.
Погледът в очите u беше същият като онзи, който кралица Амбърли ми бе отправила сутринта. В него се четеше явна гордост.
— Имаме голямо желание да изградим близки взаимоотношения с мощна нация като вашата, но само ако тази нация е способна да се промени. Неофициално ви казвам, че ако има с какво да ви помогнем за придобиването на короната, сме на ваше разположение. Имате абсолютната ни подкрепа.
Тя пъхна парче хартия в ръката ми и се отдалечи. Като ми обърна гръб, извика нещо на италиански и цялата зала избухна в радостни възгласи. Нямах джобове, затова бързешком скътах бележката в сутиена си, молейки се никой да не забележи.
Нашият прием продължи доста по-дълго от първия, вероятно защото гостите ни се забавляваха твърде много, за да си тръгнат. Но колкото и време да траеше, имах чувството, че свърши за броени мигове.
Часове по-късно напълно изтощена се отправих към стаята си. Така бях преяла, че дори не можех да си помисля за вечеря, и макар да беше рано, идеята да се пъхна в леглото ми се стори доста примамлива.
Само че още преди да стигна до леглото си, Ан ме намери и ми поднесе изненада. Аз ахнах и моментално грабнах писмото от ръката u. Пощенските служители на двореца заслужаваха похвала — действаха светкавично.
Скъсах плика и излязох на балкона, където попих думите на баща ми заедно с последните слънчеви лъчи на деня.
Скъпа Америка,
Ще трябва да напишеш писмо до Мей час по-скоро. Като видя, че последното ти е предназначено само и единствено за моите очи, остана безкрайно разочарована. Да си призная, и мен ме спипа неподготвен. Не знам какво точно очаквах да прочета вътре, но определено се разминаваше с реалността.
Първо — да, вярно е. Когато говорих с Максън по време на посещението ни в двореца, намеренията му към теб бяха повече от сериозни. Не смятам, че е способен да изкривява истината, и му повярвах (все още му вярвам), когато ми призна за дълбоките си чувства към теб. Уверен съм, че ако не беше обвързан с толкова процедури, отдавна щеше да е избрал теб. Една част от мен вярва, че цялата тази мудност е в наша полза. Греша ли?
Простичката истина е, че, да, одобрявам Максън, и ако искаш да си с него, те подкрепям напълно. Ако ли пък не, пак съм зад теб. Обичам те и искам да намериш щастие. Дори това да значи живот в мизерната ни къщурка вместо в двореца. Нямам нищо против.
Що се отнася до другия ти въпрос — и на него ще трябва да дам положителен отговор.
Америка, знам, че не се имаш за кой знае какво, но е време да повярваш в себе си. Години наред ти повтаряхме, че си даровита, но ти се увери в това чак когато ангажиментите ти се умножиха. Спомням си деня, в който осъзна, че пълният ти седмичен график се дължи на гласа ти и таланта ти на музикант, тогава се почувства толкова горда. Сякаш внезапно проумя какви способности имаш. Пък и откакто се помня, все ти повтаряме колко си красива, но май така и не се възприе като красавица, докато не те посочиха за участничка в Избора.
Родена си за водач, Америка. Имаш глава на раменете си; имаш желание да усвояваш нови знания; и може би най-важното — способна си да проявяваш състрадание. А народът ни се нуждае от състрадание повече, отколкото предполагаш.