Елегантността на таралежа
- Автор: Барбери Мюриель
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Меламед
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Елегантността на таралежа». Краткое содержание книги:
Отначало бях по-скоро доволна от себе си. Бях успяла да го накарам да помръдне. Но с напредването на деня се чувствах все по-потисната. Защото това, което се случи, когато той помръдна, не беше много хубаво, не беше почтено. Може и да знам, че някои възрастни носят маски и отвън изглеждат готини и разумни, а всъщност са грозни и жестоки, може и да знам, че е достатъчно да проникнеш в тях, за да паднат маските им, но когато това се случва така, внезапно ми става болно. Когато той удари по подложката, всъщност искаше да каже: „Много добре, виждаш ме такъв, какъвто съм, безполезно е да продължаваме комедията, съгласен съм с жалкия ти план и бързо се омитай от кабинета ми“. Да, но това ми причинява болка, да, причинява ми болка. Защото макар и да знам, че светът е грозен, нямам никакво желание да го виждам такъв.
Дааа, налага се да се махаме от този свят, в който всичко що мърда, мърда, за да разкрие грозотата му.
12
Прилив на надежда
Макар и да упреквам феноменолозите за техния аутизъм без котка, аз прекарах живота си в търсене на безвременното.
Но който преследва вечността, жъне самота.
— Да — каза той и взе чантата ми, — и аз така мисля. Тази е една от най-изчистените и същевременно е много хармонична.
Апартаментът на господин Озу е просторен и много красив. Разказите на Мануела ме бяха подготвили за японски интериор, но въпреки плъзгащите се врати, бонзаите, дебелия черен килим със сив бордюр и разни предмети, идващи от Азия — ниска масичка с тъмен лак или впечатляващата редица от прозорци с бамбукови щори, които, дръпнати на различна височина, придават на помещението ориенталска атмосфера — има канапе, фотьойли, масички, библиотеки и лампи с европейска направа. Много е… елегантно. Както бяха забелязали Мануела и Жасент Розен, нямаше нищо излишно. Не беше и прекалено изчистено и празно, както си го представях, пренасяйки интериорите от филмите на Озу на по-луксозно ниво, но със същата простота, характерна за тази странна цивилизация.
— Елате — каза ми господин Озу, — няма да стоим тук, много е церемониално. Ще вечеряме в кухнята. Освен това готвачът съм аз.
Забелязвам, че носи яркозелена престилка върху кафяво поло и бежов платнен панталон. На краката си има черни кожени чехли.
Ситнейки, вървя зад него до кухнята. Какво да кажа? В такива условия съм готова да готвя всеки ден, включително и за Леон. Нищо в нея не е обикновено и дори отварянето на кутия с храна за котки вероятно е удоволствие.