Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Той премести поглед от прешлена към Амелия Сакс и каза:
- Помисли си отново за сцената на убийството.
- Казах ти всичко, което видях.
- Не какво си видяла, искам да ми кажеш какво си почувствала.
Райм бе разследвал хиляди престъпления. Понякога ставаше чудо. Опитваше се да се всели в кожата на престъпника. Не можеше да обясни как. Бихевиористите говорят за профилиране, като че ге са го измислили. Но криминолозите се въплъщават в кожата на престъпниците от стотици години. Обхождат местопрестъплението, минават по пътя на престъпника, откриват какво е оставил след себе си, представят си какво е взел - и си съставяш картина, ясна като снимката на извършителя.
- Кажи ми - настоя Райм, - какво почувства?
Тя вдигна рамене:
- Неудобство. Напрежение. Жега. Не знам. Не мога. Съжалявам.
Ако можеше да се движи, Линкълн Райм щеше да скочи, да я хване за раменете и да я разтърси. Да изкрещи: „Знаеш какво искам да кажа! Знам, че знаеш. Защо не искаш да ми помогнеш?... Да ме унижиш ли се опитваш?“
После той си даде сметка... Сакс мислено бе там, във влажното мазе. Надвесена над обезобразеното тяло на Ти Джей. Усещаше отвратителната миризма. Личеше ѝ по начина, по който чоплеше разкървавените си пръсти. По резервираното ѝ отношение към него. Тя мразеше спомена от зловещото подземие, мразеше него, защото я караше да си го припомня.
- Минаваш през помещението... - подкани я той.
- Наистина не смятам, че ще помогна с нещо.
- Продължавай. Кажи ми какви мисли ти идват.
Лицето ѝ застина:
- Ами... мисли. Обикновени, каквито биха дошли на всекиго.
- Но там си била ти. Не всеки. Кажи.
- Бях уплашена и мислите ми бяха малко...
Замълча, за да не каже тромавата дума. „Непрофесионални.“
- Чувствах...
- Че някой те гледа ли?
Това я изненада:
- Да. Точно така.
Райм също го беше усещал. Много пъти. Беше го почувствал и преди три и половина години, когато се навеждаше над разложения труп на младия полицай, за да вдигне влакното. Беше сигурен, че някой го наблюдава. Но нямаше никого - само една дебела дъбова греда, която избра точно този момент да се строши с трясък и да се стовари с все сила върху четвъртия му шйен прешлен.
- Какво друго си помисли, Амелия?
Тя вече не се съпротивляваше. Устните ѝ се отпуснаха, погледът ѝ се рееше отвъд намачканата репродукция на „Нощни птици“. Вечерящите - самотни или щастливи.
- Ами спомням си, че си казах: „Леле колко е стара тази сграда.“ Като в документални филми за миналия век. И...
- Чакай. Я да помислим още малко над това „старо“...
Райм се загледа в картата на „Рандъл сървей“. Вече му бе направил впечатление интересът на убиеца към стария Ню Йорк. Сградата, където бе умряла Ти Джей Колфакс, също бе стара. И трасето на железницата, край което беше намерен първият труп. В миналото градската железница се е движила изцяло над земята. Но по Единадесето авеню имало толкова много нещастни случаи при пресичане на линията, че градската управа се принудила да вкара влаковете под земята.
- И „Пърлстрийт“ - започна да мисли на глас Райм - е била една от главните пътни артерии на Ню Йорк. Защо толкова го привличат старите неща? - Обърна се към Селито. - Тери Добинс още ли е на служба?
- О, старият мошеник. Да. Работихме заедно по един случай миналата година. Питаше за теб. Каза, че се опитвал да ти се обади на няколко пъти, но ти не си...
- Добре, добре, добре - измърмори Райм. - Повикай го. Искам и той да си каже мнението за Извършител 823. Продължавай, Амелия. Какво друго си помисли?
Тя вдигна рамене, прекалено небрежно:
- Нищо.
- Как нищо?
„Къде държи чувствата си тази жена?“ - запита се Райм. Спомни си какво бе казала Блейн, като гледаха една красавица по Пето авеню: „Колкото по-красива е опаковката, толкова по-трудно се разопакова.“
- Не знам... Добре, спомних си още нещо. Не е важно. Не е професионално наблюдение.
„Професионално... Доста е трудно, когато сам си поставяш ограниченията, нали Амелия?“