Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
Никакъв латекс, никаква тубичка или мехур.
Нима кръвта беше истинска? Невъзможно!
— Ама че работа! — прошепнах аз и затиснах с длан уста, уплашен, че думите са прокънтели.
Огледах припряно онези с костюмите при фургона. Японците продължаваха да наблюдават безучастно, макар че продуцентът потропваше нервно с крак. Стори ми се, че виждам как някой наднича през прозореца на фургона, но може би само ми се беше привидяло и това беше сянка.
Отново извърнах очи към плоския камък и видях, че при жреца се е появил още един човек. Не бях забелязал кога актьорът се е приближил, но бе изникнал толкова светкавично, че вероятно се беше крил зад камъка и бе чакал да му дадат знак.
Той — най-малкото предположих, че това е „той“ — беше в невероятно ефектен костюм и грим. Беше висок близо два метра — същински великан! — и изглеждаше още по-едър до дребничкия японец. Мускулестото му тяло бе бозаво като каучук, но гуменият костюм бе изработен много майсторски и нямаше нищо общо с прилепналите по тялото евтини костюми от нескопосните филми на ужасите. Кожата по краката и туловището му бе покрита с твърди черни кичури, наподобяващи огромни срамни косми, главата му бе увенчана с лъвска грива, обрамчила два рога с цвят на слонова кост, дълги към педя — педя и половина. От четирите пръста на ръцете и трите на краката му стърчаха остри извити нокти, и те с цвят на слонова кост. Десният му крак бе украсен с тъничка златна верижка, на лявата му китка блещукаше дебела гривна, и тя златна. Чаталът му бе дискретно прикрит с дебела синя препаска, в която бе втъкнат дълъг, наподобяващ полов член меч. Изпод кървавочервените му устни се подаваха широки бели зъби. Големите му очи бяха жълти като зъбите на дърт пушач, зениците му пламтяха като нажежени въглени.
Биваше си го, дума да няма! Голямо страшилище! Това бе най-доброто киночудовище, което съм виждал.
Жрецът като че вече не кървеше, което ме накара да се замисля доколко истинска е била кръвта. Реших, че от странния ъгъл не виждам добре ефектите. Известно време всички стояха като препарирани, без да се помръдват, чудовището се бе надвесило над сведените рамене на жреца. Отсъдих, че сигурно презареждат камерата — последният дубъл бе ужасно дълъг! — но операторът и асистентите му, кой знае защо, също бездействаха.
Застинах, когато жрецът вдигна очи и огледа върховете на зъберите. Инстинктивно се наведох, той обаче явно не ме забеляза и продължи да се взира в небесата. Сетне се наведе, вдигна нещо, което приличаше на раковина, и го долепи до устните си. Духна в него, издул бузи като Дизи Гилеспи, и през отворения край на раковината проехтя нисък стон, огласил камънака. Жрецът остави раковината и пак огледа небосвода.
Аз също вдигнах очи, но не видях нищо друго, освен мъждукащите звезди и светещата диря, оставена от реактивен самолет, който летеше много нависоко. Стори ми се, че чувам плясък на криле — вероятно над нас прелетя бухал или сокол — но не видях птицата в мрака. Накрая жрецът погледна към един от фургоните и замаха настойчиво с окървавената ръка. Продуцентът и паралиите направиха няколко крачки към плоския камък, но останаха извън снимачната площадка. В другия й край от един фургон излязоха още двама азиатци в кимона, които държаха някого от двете страни. Виждах ги лошо, докато вървяха към жреца, но все пак различих, че водят жена. Бе облечена в огненочервено кимоно, малко по-тъмно от тицианово рижата й коса. Жената едвам мърдаше нозе и двамината мъже по-скоро я влачеха, отколкото да я придружават. Не виждах лицето й, но кимоното стигаше само до голите й прасци. Тя беше боса.
Докато минаваше покрай паралиите, мъжът отдясно на момичето се препъна и го пусна. Жрецът му изкрещя ядосано нещо на японски, но докато хване отново момичето, то се извъртя и се обърна с лице към мен. Колкото да ми се искаше да съм се припознал, го познах на мига.
Беше Шери: една от изчезналите проститутки на Роза.
Бях оставил в колата снимката, която ми бе дала Роза, но бях повече от сигурен, че това е същото момиче. Надали имаше и шестнайсет години, беше слабичка, но сексапилна. Не разполагах с много време да разгледам лицето й, но и така разбрах, че е или пияна, или дрогирана. Очите й се бяха превърнали в цепки като процепите за монети по автоматите, устата й зееше отворена. Обзеха ме много лоши предчувствия за онова, което предстои, и както и бях очаквал, вече съжалявах, че съм се захванал с тази работа, пък било то и заради Роза.