Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
Моята най-обична злоба и изкуство е, че моето мълчание се научи да не се издава чрез мълчание.
Със звънливи думи и зарове надхитрих аз своите тържествени стражи: от всички тия строги вардачи трябва да избегне моята воля и цел.
За да не надникне никой в моята основа и последна воля — за това си измислих аз дългото ясно мълчание.
Мнозина умни намерих аз: те забуляха лицето си, размътяха своята вода, за да не види никой в нея и през нея.
Но тъкмо при тях идваха по-хитри недоверници и крушители: тъкмо в тях уловиха те най-скритата им риба!
А бистрите, смелите, прозрачните — те са най-умните мълчаливци: у които дъното е тъй дълбоко, че и най-бистрата вода не го издава.
Ти, снежнобрадо мълчаливо зимно небе, ти, кръглоок беловлас старец над мен! О, ти, небесен символ на моята душа и бодростта й!
И не трябва ли да се крия аз като онзи, който е глътнал злато — за да не ми разпорят душата?
Не трябва ли да тръгна на кокили, за да не съгледат моите дълги нозе всички тия завистници и злорадници, които са около ми?
Тия опушени, непроветрени, изхабени, прецъфтели, изтощени от скръб души — как би могла тяхната завист да изтърпи моето щастие!
И аз им показвам само леда и зимата на моите върхове, а не че моята планина опасват с всички слънчеви пояси!
Те чуват да пищят само моите зимни бури: а не, че аз плувам също и през топли морета, подобно копнеещите, тежки, горещи южни ветрове.
Те съжаляват и моите слуки, и несполуки — но моята реч гласи: „Оставете слуката да дойде при мен: тя е невинна като детенце!“
Как биха могли те да понесат моето щастие, ако не загръщах аз с несполуки и зимни неволи, и мечи калпаци, и снежнонебесни покривки моето щастие!
Ако аз сам не се смилях над тяхното състрадание: състраданието на тия завистници и злорадници!
Ако сам не въздишах пред тях и не зъзнех от студ и търпеливо оставях да ме повият в тяхното състрадание!
Това е мъдрата бодрост и благоволие на моята душа, че тя не скрива своята зима и своите мразовити бури; тя не скрива също и своите дребности.
За едного самотността е бягство на болен; за другиго самотността — бягство от болен.
Нека ме слушат как зъзна и въздишам от зимния студ, всички тия бедни нехранимайковци, които ме гледат накриво! С такива въздихания и зъзнения бягам аз и от техните затоплени соби.
Нека ме съжаляват те и въздишат ведно с мен: „На леда на познанието ще замръзне той!“ — тъй желаят те.
Между това бродя аз с топли нозе надлъж и напреко по моята Елеонска планина: в слънчевия кът на моята Елеонска планина пея и се надсмивам аз на всяко състрадание.
Тъй пя Заратустра.
За отминаването
Тъй, минаващ полека из множество народ и разни градове, Заратустра се връщаше по околни пътища на своята планина и в своята пещера. И ето, тъй незабелязано стига той и пред градските порти на големия град: но тук изскочи един запенен глумец с разперени ръце срещу него и му запречи пътя. А това беше същият глумец, когото народът зовеше „маймуната на Заратустра“: защото той беше подловил нещо от строя и тона на неговата реч и обичаше също да заема от съкровището на неговата мъдрост. И глумецът заговори тъй на Заратустра:
— О, Заратустра, тук е големият град: няма какво да дириш тук и всичко ще изгубиш.
Защо искаше ти да прегазиш тая тиня? Съжали поне нозете си!
По-добре плюй на градските порти и върни се!
Тук е адът за мислите на усамотения: тук възваряват живи великите мисли и ги варят на дребно.
Тук тлеят всички велики чувства: тук могат да хлопат само сухи, увехнали дребни чувства!
Не надушваш ли вече кланиците и кръчмите на духа? Не вдига ли пара смрадът на умъртвения дух?
Не виждаш ли душите да висят като отпуснати мръсни дрипи? И от тия дрипи те правят вестници!
Не чуваш ли как тука духът се е превърнал в игра на думи? Отвратителна словопомия изригва той! И те правят вестници от тая словопомия.
Те се насъскват един други и не знаят къде? Те се поджегват един други и не знаят защо? Те дрънчат със своите тенекета, те звънтят със своето злато.
Те са студени и търсят топлина при ракията; те са разгорещени и търсят прохлада при замръзнали духове; те всички са хилави и болнави от обществени мнения.
Всички похоти и пороци са тук у дома си; но тук има и добродетелни, има много сръчно натъкмена добродетел: