Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
А те и в добродетелта са скромни — защото искат удобство. Но с удобство се примирява само скромна добродетел.
Наистина, те и по свой начин се учат да вървят и да крачат напред: това наричам аз тяхно подкуцване. С това те пречат всекиму, който бърза.
И не един от тях върви напред и при това се озърта назад, с вцепенен врат: него бих хласнал аз охотно.
Нозе и очи не трябва ни да лъжат, ни един друг да се изобличават. Но малките хора много лъготят.
Някои от тях имат воля, но повечето са за воля на други. Някои от тях са истински, но повечето са лоши актьори.
Има безсъзнателни актьори между тях и актьори против воля — истинските всякога са рядко, особено истинските актьори.
Мъже тук има малко: затова жените им се вмъжават. Че само който е мъж, както трябва, ще освободи жената — в жената.
И това лицемерие намерих аз най-лошо между тях: че и тия, що заповядват, лицемерят с добродетелите на ония, що им служат.
„Аз служа, ти служиш, ние служим“ — тъй се моли тук лицемерието на властващите — и тежко, ако първият господар е само пръв слуга!
Ах, и в тяхното лицемерие залетя любопитството на моя поглед; и добре разбрах тяхното мухощастие и тяхното бръмчене около огрените от слънце прозорци.
Толкова добрина, толкова слабост виждам аз. Толкова справедливост и състрадание, толкова слабост.
Кръгли, справедливи и благи са те един към друг, като песъчинки кръгли, безупречни и благи към песъчинките.
Скромно да прегърнеш едно малко щастие — това наричат те „покорност към провидението!“ А при това скромно се озъртат отде ще им падне някое ново малко щастие.
Всъщност те наивно искат най-вече едно нещо: да не им причини никой болка. И с готовност са всякому на услуга и правят му добро. Но това е малодушие: макар и да го наричат „добродетел“.
И ако някога грубо говорят тия малки хорица: аз чувам в това само тяхната пресипналост — защото всяко лъхане на вятъра ги прави да пресипнат.
Хитри са те, техните добродетели имат хитри пръсти. Но на тях липсват пестници: пръстите им не умеят да се скътат зад пестниците.
Добродетел за тях е това, що прави скромен и кротък: с това превръщат те вълка в псе, а самия човек — в най-добро домашно животно на човека.
„Ние настанихме стола си насред — това ми говори тяхната усмихнатост, — еднакво далеч от умиращи борци, както и от доволни свине.“ Но това е посредственост: та макар и да се нарича умереност.
Аз вървя сред тоя народ и немалко думи се ронят от мен: но те не знаят нито да вземат, нито да спазят.
Те се чудят, че аз не съм дошъл да изобличавам похоти и пороци; и наистина, аз не дойдох да предпазвам от джебчии!
Те се чудят, че аз не се заемам да изтънчавам и изострям тяхната мъдрина: като че ли те вече нямат и без това доста мъдрители, чийто глас дращи като калеми по плоча!
И когато аз викам:
— Прокълнете всички малодушни дяволи във вас, които са винаги готови да скимтят и сгърнат ръце, и струват метани: те се провикват: „Заратустра е безбожник.“
И това го викат особено техните учители на покорност: но именно тям обичам аз да кресна в ухото:
— Да! Аз съм Заратустра, безбожникът!
Тия учители на покорност! Навред, дето има дребно и болно, и гнусно, припъплят те като въшки; и само моето отвращение ме възпира да ги не чукна.
Добре! Това е моята проповед за техните уши: Аз съм Заратустра, безбожникът, който казва „Кой е по-безбожен от мен, за да се възрадвам на неговото упътване?“
Аз съм Заратустра, безбожникът: де ще намеря мене-подобен?
И всички ония са мене-подобни, които сами си дават своя воля и отърсват от себе си всяка покорност.
Аз съм Заратустра, безбожникът: всеки един случай аз варя в моето гърне! И чак когато уври съвсем, допада ми като моя гозба.
И наистина, не един случай дойде властно при мен: но още по-властно излизаше насреща му моята воля — и тозчас падаше той на колене с молба — с молба да намери подслон и сърце в мен, и с подмилкване казваше: „Виж, о, Заратустра, ето как идва приятел при приятеля!“
Но защо ли говоря, дето никой няма моите уши! И тъй ще извикам аз далеч по ветровете:
Вий ставате все по-дребнави, вий, дребни хора! Вие се роните, вий, удобници! И вий ще загинете — от многото ваши дребни добродетели, от многото ваши малки нехайства, от многото ваши малки покорности!