Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
— Човек с възможностите на съпруга ви лесно е можел да ги открие или да нареди на изпълнителите на завещанието си да го направят след смъртта му. И той наистина го е направил, преди да се запознае с вас, нали, госпожо Баринг?
— Аз… аз нямам представа — заекна Лиза.
— Но вие сте го убедили не само да се ожени за вас, но и да ви остави цялото си състояние. Не е ли така, госпожо Баринг?
Лиза отвори уста, за да отговори, но Джон Кроули се намеси.
— Тя вече ви каза, че не е знаела нищо за условията в завещанието на Майлс, направени преди той да се запознае с нея. Не е необичайно мъже да променят завещанието си в полза на съпругите си.
— Необичайното, господин Кроули, е съкрушените вдовици да лъжат непрестанно полицията, която се опитва да залови убиеца на съпруга им — рязко отвърна Лиу. — Госпожо Баринг, направихте заявление под клетва, че не сте знаели как да обезвредите охранителната система на улица „Проспект“. Но слугинята ви Джойс Чен твърди, че господин Баринг ви е обяснил това няколко пъти.
— Аз… той може да е опитвал. Не съм много добра с техниката.
— Защо наредихте на слугите да не се качват на горните етажи на къщата в нощта, когато съпругът ви бе убит?
— Не помня.
— Направихте го, за да пуснете любовника си в къщата, нали?
— Не!
— Отричате ли, че имате любовник?
— Да, отричам. Разбира се, че отричам.
Джон Кроули направи всичко възможно, за да отклони инспектора и да му попречи, но Лиу продължи да настоява, че любовникът съществува и че Лиза му е помогнала да проникне в къщата. Няколко пъти настоя и да чуе името му. Да не би Лиза да бе имала толкова много любовници, че вече не помнеше за кого ставаше дума? С колко мъже бе спала преди Майлс? А по време на брака им? С колко мъже бе спала след смъртта на Майлс, когато уж бе тъгувала? Или Матю Дейли бе единственият? Откъде познаваше господин Дейли? Сигурно го бе поканила в Бали, което означаваше, че са се познавали отпреди.
В края на трите часа инспектор Лиу я освободи с условието да не напуска острова и да сътрудничи на полицията. Лиза бе емоционално и физически изтощена. Но се справи и не каза на Лиу нищо за миналото на Мат. Все пак и той бе жертва. Ако искаше да говори за убийството на баща си или за интереса си към другите престъпления, това зависеше само от него.
Джон Кроули я хвана за ръка, когато излязоха от сградата. Горката жена още трепереше.
— Справи се чудесно — каза й той. — Опитай да не се тревожиш прекалено много. Съмнявам се, че ще те обвинят в нещо.
Лиза поклати глава.
— Той ме гледаше с такава омраза. Сякаш съм искала това да се случи. Сякаш съм искала Майлс да умре. Но аз не го исках. Просто се случи. Може би е трябвало да се случи, не знам. Но не можех да направя нищо, за да го предотвратя.
Джон Кроули я изгледа изненадано. Изборът на думи му се стори доста странен. Защо, за бога, е „трябвало да се случи“ убийството на Майлс? Но пък след ужасния разпит, на който Лиу я бе подложил, бе цяло чудо, че Лиза изобщо успяваше да оформи изречение.
— Трябва да си починеш — посъветва я адвокатът. — Да те закарам ли у дома?
Тя го погледна тъпо. У дома? Къде беше това? Не и къщата на улица „Проспект“.
— Ти каза, че Мат Дейли ти е съобщил за арестуването ми. Знаеш ли къде е отседнал?
— Аз съм точно тук.
Милото, изморено, добродушно лице на Мат изскочи сред морето от азиатски лица на улицата. Лиза си помисли, че никога не се бе радвала толкова да види някого. Тя се отпусна в прегръдките му.
— Добре ли си? — прошепна той, като я притисна към себе си. — Нараниха ли те?
— Не, добре съм.
Тя го целуна, без да прави опити да скрие чувствата си към него пред Джон Кроули. Адвокатът потисна нетипичната за него ревност. Нямаше много клиентки, привлекателни като госпожа Баринг, и с удоволствие бе играл ролята на неин рицар следобед.
— Вие сигурно сте господин Кроули — каза Мат. — Благодаря ви, че дойдохте толкова бързо.
— Няма защо. Благодаря, че се свързахте с мен — отвърна адвокатът и двамата мъже се ръкуваха. — Всичко мина добре днес. Мисля, че Лиу просто се лови за сламки. Но внимавай да не го въоръжиш с нещо — обърна се той към Лиза. — Остани в Хонконг, кротувай и поддържай връзка с мен. Ако полицията отново те потърси, незабавно ми се обади.
— Разбира се.
Мат загледа как Джон Кроули се качва в такси. Очите му се присвиха подозрително.