Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
— Не съм знаел. Макгуайър ми каза, че си изневерявала, но аз не му повярвах. Не отговаряше на представата ми за онази Лиза, която познавам.
Онази Лиза, която познавам! Беше толкова горчиво и затрогващо, че Лиза не знаеше дали да се засмее, или заплаче.
— Обичам те адски много — добави Мат. — Не ми пука какво е ставало, преди да се запознаем.
— А трябва, Мат. Миналото…
— … е свършено. Знаеш ли, снощи Дани Макгуайър ми зададе същия въпрос като теб: Колко добре те познавам? И колко добре ти ме познаваш? И знаеш ли какъв е отговорът?
— Какъв?
— Отговорът е, че знаем онова, което трябва да знаем. Знаем, че се обичаме. Това е достатъчно.
Лиза нежно го погали по бузата.
— Не вярваш в това, нали?
— Напротив, вярвам.
— Ами ако миналото на някого е кошмар? Ами ако е по-лошо, отколкото можеш да си представиш? Ами ако е непростимо?
— Нищо не е непростимо — възрази Мат и протегна ръце към нея. — Не съм влюбен в миналото ти, Лиза, а в теб.
Любенето им бе по-сдържано, отколкото предишната нощ. Не така експлозивно, но много по-интимно и нежно. Ако Мат бе имал съмнения за чувствата на Лиза, то те се изпариха от докосването й, от целувките й по кожата и косата му, от мелодичния й глас, който повтаряше: „Обичам те, Мат. Обичам те“.
По-късно Мат поръча две уискита от румсървис. Минаваше един, но и двамата мислеха трескаво и не можеха да заспят.
— Да избягаме заедно — предложи Мат.
Лиза се засмя. Обожаваше чувството му за хумор. Откакто се запозна с него, се смееше повече, отколкото когато и да било в живота си, въпреки ужасните обстоятелства.
— Говоря сериозно. Да избягаме.
— Не можем — отвърна тя, като притисна пръст към устните му.
— Разбира се, че можем. Можем да правим каквото си искаме.
— Шшт.
Тя се сгуши в него, а очите й започнаха да се затварят.
— Говоря сериозно — повтори Мат.
— Аз също. Заспивай сега.
Когато Лиза отвори очи, Мат вече седеше зад бюрото и тракаше по клавиатурата на лаптопа. Предвидливо бе помолил госпожа Харкорт да изпрати компютрите им от Бали с частния самолет на Баринг заедно с куфар с дрехи и други необходими принадлежности. Всичко пристигна в хотел „Пенинсула“ предишната вечер.
Лиза го наблюдаваше как работи, гол, с увита около кръста бяла хавлия. Толкова е красив, помисли си тя с болка. Не красив като манекен, като някои от мъжете, които бе познавала през годините, но секси по своя мил, забавен начин. Тя си позволи да помечтае за момент: двамата с Мат бяха женени и живееха щастливо далеч от Хонконг и останалия свят. Свободни. Заедно.
Мат улови погледа й и се усмихна.
— Закуска?
Лиза се ухили.
— Разбира се. Умирам от глад.
Поръчаха си прясна плодова салата, кроасани с кафе и порция хрупкав бекон за Мат. Лиза изяде закуската си в леглото, а Мат остана залепен за компютъра.
— Какво правиш? — попита го тя накрая, като намаза третия си кроасан с мед и го захапа лакомо.
— Казах ти снощи — отговори Мат. — Планирам бягството ни.
— А пък аз ти обясних снощи, че не можем просто да изчезнем. Инспектор Лиу ме освободи с условието, че ще остана в Хонконг. Помниш ли какво ме посъветва Джон Кроули вчера? „Внимавай да не го въоръжиш с нещо.“ Просто сме длъжни да играем по правилата.
— Майната му на Джон Кроули — изсумтя Мат, като затвори лаптопа.
— Мат, престани. Номерът с ревността е много сладък, но положението е сериозно.
— Знам. Лиза, китайската полиция се опитва да те набеди за убийството на Майлс. Вече са накарали Интерпол да повярва в теорията им, че ти и загадъчният ти любовник сте планирали убийството. И само защото Лиу не те е обвинил още, това не означава, че няма да го направи.
— Но той не разполага с доказателства.
— Разбира се, че разполага. Вярно, само с косвени улики, които са пълна дивотия, но много присъди са били издадени въз основа и на по-малко доказателства, повярвай ми. Ако продължиш да отказваш да кажеш името на любовника си…
— Вече говорихме за това — изморено го прекъсна Лиза.
— Знам. Не се опитвам да променя решението ти. Просто излагам факта, че те не разполагат с приятеля ти, а само с теб. И ти ще си изкупителната жертва. Лиу знае, че американската, английската и френската полиция са останали с празни ръце. И няма да те пусне, а ще направи всичко възможно да те накисне.