Черепният трон

— Блудните ми синове се завърнаха — каза Абан. — Макар и не толкова горди, както последния път, когато ви видях.

Момчетата го погледнаха, присвили очи, докато привикнат със светлината. Керан стоеше със скръстени ръце на крачка зад Абан и когато Фахки го видя, очите му се разшириха. Абан видя как в тях се появи разбиране.

„Може пък да не са пълни глупаци“, помисли си доволен той. Достатъчно зле беше, че синовете му са воини. Ако се окажеха и глупаци, щеше да е по-добре да ги убие и да приключи с това. Имаше и други синове, макар и не от Шаманвах, единствената съпруга, която означаваше нещо за него. Заради нея трябваше да се опита да привлече тези двамата обратно в дома им.

— Защо са вързани? — попита Абан. — Едва ли точно моите синове ще представляват заплаха за мен. Няма нужда да бъдат подлагани на такъв срам.

Керан изсумтя, наведе се напред, като извади един нож, и преряза въжетата им. Момчетата с пъшкане започнаха да масажират глезените и китките си, за да възстановят кръвообращението си. Шустен изглеждаше слаб и смирен, но в очите на Фахки проблесна неподчинение.

— Абан. — Той изплю на пода розовееща смесица от кръв и слюнка. После погледна към брат си. — Баща ни завижда, че се доказахме като по-добри и се издигнахме над него. Намерил е начин да подкупи дама’тинга, която да ни прати обратно в неговия свят на търговия и кхафити.

— Сега и вие сте кхафити — напомни им Абан.

— Ти ни отне черното с измама — изръмжа Фахки. — Ние все още сме шаруми в очите на Еверам, по-добри от всякаква кхафитска сган в Дара на Еверам.

Абан притисна длан към гърдите си.

— Аз съм ви отнел черното? Аз ли пъхнах чашите с коузи и заровете в ръцете ви? Аз ли съдрах робите от гърбовете ви? Вашите братя го направиха с удоволствие, за да си спасят задниците. Изгубихте положение заради собствената си глупост. Предупредих ви, че това може да се случи, ако продължите със заровете и пиенето. Черното не ви поставя над закона на Еверам.

Фахки завъртя очи.

— Че откога законът на Еверам те интересува, татко? Половината от състоянието ти е спечелено от коузи.

Абан се подсмихна.

— Не го отричам, но съм достатъчно умен, за да не проигравам печалбата си на зарове или да пия на публични места.

Той отиде с накуцване до третия стол в стаята, отпусна се в него и се взря в момчетата над гърбицата на патерицата си.

— А що се отнася до това, дали сте по-добри от кхафитите, скоро ще го проверим. Сега ще получите храна и ще бъдете оставени да се наспите. Утре сутринта ще получите копие и щит и ще се изправите срещу някой от моите кха’шаруми. Който и да е. Можете да си го изберете.

Фахки изсумтя.

— Ще го убия за по-малко време, отколкото ти беше необходимо да довлечеш дебелия си сакат труп до другия край на стаята, старче.

Керан издаде лаещ смях.

— Ако издържиш и пет минути, ще ти дам собствената си роба и доброто си име.