Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Синът на Джеф спокойно му махна с ръка. След това, като признак на доверие, той отстъпи назад, докато гърбът му не опря в прозореца, после се плъзна надолу и седна на пода сред отломките от счупения стол.
— Никаква шега не е. Знам, че има доста неща, върху които да помислиш. Въпросите напират, а? Обмисли ги добре и щом си готов, питай.
Джардир се изпълни с неувереност. Напрежението от битката отслабваше, но мускулите му бяха готови за действие, в очакване пар’чинът да се нахвърли върху него в момента, в който свали гарда си.
Ала в сърцето си не вярваше, че ще стане така. Пар’чинът можеше да е много неща, но не беше лъжец. Отпуснатата му фигура напомни на Джардир за безбройните часове, които бяха прекарали в разговори, обсъждайки всичко под слънцето, докато се опитваха да разберат езика и културата на другия. Спокойното поведение на пар’чина винаги бе карало Джардир да се отпуска така, както никога не бе правил сред собствения си народ.
Той погледна към леглото, но то беше разбито на парчета също като стола. Вместо това красиянецът отстъпи назад към отсрещния прозорец и се отпусна на пода точно срещу пар’чина. Остана нащрек, но пар’чинът беше прав. Нямаше да спечелят нищо в двубоя помежду си, докато не дойде зората, за да изравни шансовете им.
„Всички съревнования трябва да бъдат прекратени с падането на нощта“, казваше Евджахът.
— Как ще се спуснем в бездната? — попита Джардир, като избра напосоки един от многото въпроси, които се въртяха в главата му. — Ти можеш да се разтваряш като алагаите, но аз не мога.
— Не е необходимо — отвърна пар’чинът. — Има и земни маршрути. Мисловните демони вземат човешки пленници и ги държат живи в Ядрото. — Той се изплю на пода. — Поддържат свежи мозъците им.
— Трябва да слезем в подземния свят, за да спасим тези изгубени души — предположи Джардир. — След това Еверам ще…
Пар’чинът въздъхна шумно и завъртя очи.
— Ако ще намесваш „плана на Еверам“ всеки път когато ти кажа нещо ново, значи, ще прекараме доста време тук, Ахман.
Джардир се намръщи, но пар’чинът имаше право. Той кимна.
— Продължавай, моля.
— Не знам дали има някакъв смисъл да ги спасяваме. — Очите на пар’чина бяха изпълнени с тъга. — Мисловните демони считат празните мозъци за деликатес. Представи си десетки поколения, които живеят и умират в мрак, хранят се с мъхове и лишеи, като добитък за заколение. Нямат дрехи, нямат дори език. Те вече не са хора. Превърнали са се в нещо друго. Тъмно, уродливо и диво.
Джардир потисна една тръпка.
— Работата е там — продължи Арлен, — че има няколко пътя, по които можем да стигнем до Ядрото, но те са дълги и криволичещи. Има много разклонения, задънени улици, капани и опасни проходи. Не е нещо, с което бихме успели да се справим сами. Нужен ни е водач.
— И ти искаш този водач да е някой от князете на Алагай Ка — рече Джардир. Пар’чинът кимна. — Как ще го накараме да предаде собствения си вид и да ни поведе?
— Чрез изтезания — отвърна пар’чинът. — Чрез болка. Демоните нямат чувство за лоялност и се страхуват да не бъдат пленени. Можем да използваме това.
— Не усещам увереност в думите ти — каза Джардир. — А и как изобщо бихме могли да се доверим на княза на лъжите?
— Това е слабата точка в плана ми — призна пар’чинът, свивайки рамене. — Първо трябва да хванем един.
— И как смяташ да го направим? — попита Джардир. — Убил съм двама. Единия го изненадах, а с другия ми помогнаха Лийша Пейпър и моята дживах ка. Те са страховити същества, пар’чине. Дай им само един миг за действие и те могат…
Пар’чинът се усмихна.
— Какво? Да се превърнат в мъгла? Да изрисуват защити във въздуха? Да изцерят раните си? Ние също можем да правим тези неща, Ахман. Можем да направим капан, от който дори Алагай Ка не би могъл да избяга.
— А как изобщо ще намерим един от тях? — попита Джардир. — След като убих онзи през първата нощ на Новолунието, братята му избягаха. През следващите нощи се държаха настрани и се движеха много бързо.
— Страхуват се от теб — каза пар’чинът. — Помнят Каджи, ловеца на умове, и всичките, които е убил с помощта на Короната, Копието и Наметалото си. Никога няма да се доближат доброволно до теб.
— Значи, признаваш, че Каджи е Избавителят, а аз съм неговият наследник — каза Джардир.
— Признавам, че Каджи е бил генерал, от когото са се страхували мисловните демони — отвърна пар’чинът, — и когато ти се изправиш срещу тях със своите Корона и Копие, те ще започнат да се страхуват и от теб. Това не те прави наследник на нищо. Ако Абан носеше Короната и Копието, те щяха да се напикаят от страх и да побегнат от него.