Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Възцари се напрегната тишина, докато Асави оглеждаше ръкава си; воините не се осмеляваха дори да дишат.
Асави докосна мокрото петно и поднесе пръсти към носа си.
— Това да не е… коузи?
Тя изпищя последната дума и мъжете едва не се изпуснаха в бидотата си. Дори Абан се изпълни с ужас, макар самият той да беше уредил посещението. Сцената му напомни една друга, отпреди трийсет години, когато баща му Чабин случайно разля мастило върху робата на един дама и беше убит на място. Споменът го накара да преглътне тежко. Може би синовете му наистина трябваше да получат подобен урок.
— Простете ми, дама’тинга! — изкрещя Шустен, грабна един парцал със съмнителна чистота, пресегна се към ръкава ѝ и се опита неуспешно да попие петното. — Аз ще почистя…
— Как смееш?! — изкрещя Асави, като издърпа ръкава си от ръката му.
Хвана го за китката, издърпа ръката му нагоре и заби дланта си в обратната страна на лакътя му. Ръката му се счупи със звучен трясък точно както бе изхрущял вратът на Чабин.
Шустен изпищя, но звукът секна, когато дама’тингата нанесе нов удар, този път в гърлото му.
— Ще го почистиш с кръвта си, глупако!
Тя се наведе напред, изви десния крак над главата си и го изрита в лицето.
— Красота — прошепна Керан, докато наблюдаваше изкуството ѝ.
Абан го погледна. Никога нямаше да разбере воините.
Шустен политна назад с разбит нос и се стовари върху масата за зарове, като пръсна монети и коузи на всички страни. Шарумите се отдръпнаха встрани, уплашени не толкова за парите си, колкото от гнева на дама’тингата.
Асави пристъпи напред и продължи побоя. Шустен се опита да изпълзи надалеч, но силен ритник в бедрото го прати на пода. Следващият ритник беше в топките му и дори Керан потрепна при хленча, който се отрони от окървавените устни на Шустен.
Кръв и слюнка опръскаха робата на Асави и тя изръмжа, докато издърпваше извит нож от колана си.
— Не, дама’тинга! — извика Фахки, по-големият брат на Шустен, и се хвърли напред, като застана пред нея. — В името на Еверам, пожалете го!
Фахки стоеше невъоръжен, разперил ръце в смирена молитва. Внимаваше да не докосне дама’тингата, но Асави пристъпи плавно, като танцьорка, и плъзна крак на пътя му. Викът ѝ прозвуча доста убедително, когато той се спъна в нея, като събори и двамата на мръсния дървен под.
— Ти си наред, строеви — каза Абан, но Керан вече се движеше.
Той дръпна завесата, като внимаваше да не разкрие присъствието на Абан, и влетя в стаята.
— Какво означава това? — изрева Керан и гласът му отекна като гръмотевица в стаята с нисък таван.
Той сграбчи Фахки за яката на робата му и го издърпа встрани от дама’тингата.
Асави го изгледа с ненавист.
— Тези пияници от твоите хора ли са, строеви офицер? — попита троснато тя.
Керан се поклони ниско, като едновременно с това натисна главата на Фахки надолу и я удари в пода.
— Не, дама’тинга. Хранех се горе в гостилницата, когато чух суматохата долу.
Без да пуска Фахки, който се давеше и задушаваше под стегнатата яка, той протегна ръка към Асави.
Дама’тингата пое протегнатата ръка и той я издърпа на крака, след което се обърна и изгледа мрачно свилите се от страх край стената мъже.
— Да ги убия ли вместо теб?
На пръв поглед това звучеше абсурдно — самотен воин да заплашва да убие дузина мъже, но заплахата изглеждаше абсолютно сериозна. Червеният воал на строеви офицер не се печелеше лесно, а Керан бе добре известен на всички воини от племето каджи, жива легенда както в Алагай’шарак, така и на тренировъчната площадка.
Асави също погледна към мъжете. Накрая поклати глава.
— Вие там! — извика тя на уплашените воини. — Свалете черното на тези двамата!
— Не! — изкрещя Фахки, но мъжете, които само допреди миг бяха негови братя по копие, не обърнаха никакво внимание на виковете му.
Керан го блъсна напред и един от воините го улови, приклещи го с копието си под брадичката, като задуши съпротивата му, докато половината от останалите нетърпеливо започнаха да разкъсват шарумската му роба. Другите шестима воини сграбчиха Шустен и бързо съблякоха дрехите му.
Колко бързо се изпарява прословутата лоялност на шарумите, когато бъде подложена на тест, размишляваше Абан. Бяха готови на всичко, за да си върнат благоразположението на дама’тингата.
— Вече сте кхафити — каза Асави на голите мъже. Погледна към сбръчкалото се мъжество на Фахки и изсумтя. — Може би сте били такива от самото начало. Върнете се при бащите си, покрити със срам.