Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Евджахският закон нямаше почти никакво влияние в пазара. На всеки търговец, който гръмогласно хвалеше стоката си, имаше друг, който шепнешком предлагаше предмети и услуги, забранени от Евджаха или от даматите. Комар. Свинско месо. Коузи. Оръжия. Книги. Реликви отпреди Завръщането. Ако имаше пари да плати и знаеше кого да попита, човек можеше да намери всичко на пазара.
В повечето случаи беше позволено. Та нали най-големите консуматори на незаконни стоки бяха самите дамати и шаруми, а никой не би се осмелил да арестува тях. Жените и кхафитите нямаха техния късмет и понякога биваха порицавани и осъждани публично от даматите.
Висок почти два метра, въоръжен с копие, щит и Еверам знае още колко скрити оръжия, Керан въпреки това се чувстваше неудобно. Очите му шареха наоколо, сякаш очакваше всеки момент да попадне в засада.
— Изглеждаш ми изнервен, строеви офицер — каза Абан. — Как е възможно мъж, който се изправя без страх срещу алагаите в тъмнината, да се страхува да върви по улицата посред бял ден?
Керан се изплю на земята.
— Това място е същото като Лабиринта, който използваме, за да вкараме алагаите в капан.
— Така си е — засмя се Абан. — Пазарът е създаден, за да вкарва в капан кесиите с пари, а не демоните, но идеята е почти същата. Купувачите лесно намират пътя насам, но излизането е доста трудно. Улиците криволичат или свършват внезапно, а армиите от търговци са готови да връхлетят лековерните.
— В Лабиринта лесно можеш да разпознаеш врага си — каза Керан. — Мъжете са братя в нощта, а алагаите не ни предлагат дарове и лъжи. — Той се огледа предпазливо, като плъзна ръка към кесията си, сякаш искаше да се убеди, че все още е на мястото си. — Тук всеки ти е враг.
— Не и когато си с мен — каза Абан. — Тук аз съм едновременно андрах и Шарум Ка. Дори сега всички забелязват, че се движиш с мен. Ако се върнеш утре сам, всички ще се избият да спечелят благоволението ти с надеждата, че може да споменеш някоя добра дума за тях пред мен.
Керан отново се изплю.
— Имам си съпруги, които обикалят пазара вместо мен. Да си свършваме работата и да се махаме от тук.
— Скоро — отвърна Абан. — Знаеш какво се очаква от теб, нали?
Керан изсумтя.
— Пречупвам момчета и изграждам мъже от отломките им още отпреди да се родиш, кхафите. Остави на мен.
— И без лекции за свещеното черно? — попита Абан.
Керан сви рамене.
— Видях момчетата. Разпуснати са. Слаби. Джурим и Шанджат са ги разглезили, за да ги обърнат срещу теб, и ще е нужна твърда ръка, за да ги вкара в правия път. Трябва отново да започнат да се чувстват като ний’шаруми.
Абан кимна.
— Ако направиш това, строеви офицер, наградата ще надмине и най-големите ти очаквания.
Керан махна отвратено с ръка.
— Пфу. Ти ми върна шарак, сине на Чабин. Това е най-малкото, с което мога да ти се отплатя. Мъжът е нищо без уважението на синовете си.
— Ето това е мястото — каза Абан и посочи една гостилница.
Предната веранда беше запълнена с ниски маси, на които клиенти се хранеха, пушеха и пиеха горчиво красиянско кафе. Жени сновяха напред-назад, изнасяха пълни чаши и купи отвътре и се връщаха с празни съдини и подрънкващи кесии, пълни с драки.
Абан сви в уличката и почука с патерицата си по страничния вход. Вратата отвори облечено в жълто-кафяви дрехи момче; то ловко улови монетата, която му подхвърли Абан, и ги поведе надолу по задното стълбище.
Потракваха зарове и мъжки гласове подвикваха залози, стелеше се сладък дим от лули. Двамата спряха зад една завеса и погледнаха към групата шаруми, които пиеха коузи на маса за зарове, отрупана с купчини монети.
— Дама’тингата трябваше… аха! — възкликна Абан, щом зърна Асави да слиза по главното стълбище.
Бялата ѝ роба изпъкваше в сумрака на мазето, но мъжете, съсредоточени върху защитите, гравирани върху заровете, не я забелязаха, докато не застана до тях.
— Какво е това? — извика Асави и шарумите скочиха едновременно.
Единият от тях — синът на Абан Шустен — се завъртя към нея, като разля чашата си. Дама’тингата се престори, че отстъпва назад, но умело отмахна ръкава си, улавяйки капките.