Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Истинска загуба е, че този мъж е станал кхафит — каза Керан. — Щях да го превърна във велик воин.
Абан кимна.
— Който нямаше да има нито броня, нито оръжия, които да размахва. В сказанията може и да се говори, че в ковачниците работят сакати, но това е работа за силни хора, която е доста ценена.
След третия удар Акас освободи острието и им го подаде за проверка. Абан и Керан го поднесоха под светлината и започнаха да го оглеждат.
— Ето — каза Керан, сочейки с пръст.
— Виждам го — отвърна Абан, докато се взираше в мъничката люспица в стъклото.
— Още десет такива удара и ще се образува пукнатина — каза Акас. — Дузина, и ще се счупи.
— И все пак е по-силно от обикновената стомана — рече Керан. — Всеки воин ще се радва да има такова оръжие.
— Може би — каза Абан, — но воините в моята Стотица не са какви да е. Те имат най-великия жив строеви офицер, най-богатия покровител и трябва да притежават съответното снаряжение.
Керан изсумтя.
— Няма да споря, макар че огледалният щит наистина има някои предимства пред чистото стъкло. Използвахме огледала, за да подкарваме вкупом алагаите в Лабиринта. Те лесно се заблуждават от собствените си отражения.
— Поне това е нещо — каза Абан, като погледна към Акас. — Но ти спомена за напредък?
Устните на Акас се разтеглиха в широка заговорническа усмивка.
— Позволих си волността да направя един комплект от новата сплав.
Новата сплав беше електрум, рядко срещана смесица от сребро и злато, която беше в ограничени количества и невъобразимо ценна. Избавителят вече беше конфискувал цялото известно количество и го беше предал на дамаджата. Абан си беше осигурил свой собствен източник и беше разпратил агенти в търсене на нов, но ако дамаджата го хванеше, че укрива свещения метал, щеше скъпо да плати.
— И? — попита Абан.
Акас извади изпод едно наметало острие за копие и щит. Те сияеха ярко като полирани огледала.
— Здрави са поне като защитеното стъкло. Нито едното, нито другото могат да се разтопят или счупят. Но новата сплав има… други свойства.
Устните на Абан потрепнаха в усмивка.
— Продължавай.
— Когато заредихме снаряжението, воините направиха някои поразителни открития — каза Акас. — Щитът не само блокира ударите на алагаите. Той ги поглъща. Воинът е ударен с всичка сила от опашката на каменен демон, но не помръдва и на сантиметър от мястото си.
Думите му накараха Керан рязко да извърне главата си към него.
— Зареди ли се, щитът не може да бъде доближен от алагай на разстояние от едно копие. Воинът трябва да го отмества настрани, за да нападне.
— Това е както силна страна, така и слабост — каза Керан, — щом човек трябва да се откаже от защитата си, за да нанесе удар.
— Може би — отвърна Акас, — но затова пък какъв удар! Копието пробива обвивката на каменния демон с такава лекота, сякаш влиза във вода. Наблюдавайте.
Той отнесе върха на копието при наковалнята, използва друго менгеме, за да го обездвижи във вертикална позиция, с върха надолу. Вдигна отново чука и удари с всички сили. Последва силен звън и Абан и Керан зяпнаха изумено при вида на потъналия с повече от инч в желязото връх. Акас удари отново и отново, и с всеки удар острието потъваше надолу като пирон в дърво. При четвъртия удар наковалнята се разцепи надве.
Керан отиде до наковалнята и докосна с благоговение пукнатия метал.
— Андрахът трябва да научи за това. Всеки воин трябва да бъде въоръжен с това. Шарак Ка ще бъде наша!
— Андрахът вече знае — излъга Абан, — Избавителят и дамаджата също. Ако животът ти е мил, Керан, няма да споменаваш на никого за това. Тази малка люспица метал, с която е покрито стъклото, струва повече от палата на дамаджи, а количеството, с което разполагаме, няма да стигне дори за малка част от силите ни.
Керан се умърлуши, което накара Абан да се усмихне.
— Но това не означава, че моят строеви офицер и най-верните ми лейтенанти няма да получат от тези оръжия.
Строевият офицер отвори уста, но от нея не излезе нито звук.
— Хайде, Керан — каза Абан. — Ако продължаваш да стоиш тук с отворена уста, ще закъснеем за срещата ни.
Строеви офицер Керан и Абан преминаха рамо до рамо през Новия пазар, огромен район в Дара на Еверам, решен да улови — и надмине — великолепието на Големия пазар на Красия.
И вече бяха постигнати някои големи успехи. Северняците не възприемаха добре Евджаха, но разбираха отлично търговията и в стотиците павилиони и сергии, подредени от двете страни на улиците, работеха и пазаруваха толкова чини, колкото бяха дал’тингите и кхафитите. Абан се чувстваше тук почти като у дома си, въпреки липсата на вездесъщите горещина и прах.