Черепният трон

Всички от клана Хаман бяха сбрани, за да гледат. Абан беше запълнил вътрешния кръг около бойците с жени, сестрите на Фахки, братовчедките му, лелите и останалите си съпруги. Кха’шарумите и чи’шарумите гледаха нетърпеливо, както и всички работници, на които Абан беше дал почивка, само и само за да унизи допълнително момчето.

Фахки кръжеше предпазливо, като въртеше копието по впечатляващ — и безсмислен — начин. Очилатият кха’шарум го наблюдаваше хладнокръвно, без да си прави труда да обикаля. Той беше от племето шарач и вместо копие носеше капан за алагаи. Дългият кух прът завършваше с плетена примка, която воинът затягаше чрез ръчка на дръжката.

Един продавач си проправяше път през тълпата и продаваше захаросани ядки.

Най-после напрежението на Фахки достигна връхната си точка и той нападна с копието си. Воинът го отби встрани и миг по-късно нахлузи примката си върху шията на Фахки, замахна с пръта настрани и използва инерцията на младежа срещу самия него. На Фахки му се наложи да се хвърли напред и да направи предно салто просто за да се спаси от счупване на врата.

Едно завъртане на пръта и Фахки се озова по корем. Абан кимна на дъщеря си Сиелвах и момичето пристъпи напред, понесло къс кожен камшик.

— Извини ме, братко — каза тя и дръпна бързо панталона и бидото на Фахки надолу.

Младежът започна да се мята, но кха’шарумът затегна примката и го усмири.

Абан погледна към Шустен, който стоеше до него. Синът му бе забил поглед в земята, неспособен да гледа унижението на брат си, но потрепваше при всеки удар на камшика и плачеше.

— Вярвам, сине мой, че си научи урока — каза Абан.

— Да, татко — отвърна Шустен.

Кхафитът кимна.

— Добре. Надявам се брат ти да е също толкова мъдър. Ако се окажете достойни, Керан ще обучи и двама ви добре, за да се издигнете до кха’шаруми.

Воинът шарач отведе привързания към върха на пръта му Фахки при Абан. Лицето на младежа пламтеше от срам под набраздената от сълзи мръсотия. Абан кимна на воина, който освободи Фахки и застана мирно.

— Това е Лифан — каза Абан, сочейки шарача. — Той ще бъде твоят учител.

Шустен го погледна.

— Ти каза, че строеви офицер Керан…

— Ще ви учи да се биете, да — рече Абан. — Ако се окажете достойни. Лифан ще ви учи на четене, писане и математика. Уроци, които започна майка ви и които зарязахте, след като ви призоваха на Хану Паш. Ще изпълнявате всяка негова команда. Когато се научите да четете, без да мърдате устни, и да смятате, без да използвате пръстите си, ще обсъдим дали да ви позволим да носите копието отново.