Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Твърде грамаден, за да се чувства удобно вътре, Безухия затвори вратата и скочи на първото стъпало, като се хвана за дръжката на вратата, за да се вози отвън. Потропа с длан по стената на каретата и кочияшът опъна поводите.
— Дамаджите приеха ли Ашан за андрах? — попита Керан.
Абан сви рамене.
— Със своята демонстрация на сила, дамаджата и без това не им даде право на избор. Ашан е нейна марионетка, а никой не е чак толкова глупав, че да се осмели да ѝ се противопостави.
Керан кимна. Познаваше добре дамаджата.
— На шарумите не им харесва. Те смятат, че Шарум Ка е трябвало да заеме мястото на баща си. Страхуват се, че след като на трона седне дама, той ще извърне погледа си от Алагай’шарак.
— И каква ужасна трагедия ще бъде това — каза Абан.
Керан не се засмя, а го изгледа студено.
— Ако Джаян ги призове, Копията ще се стекат при него. Изобщо няма да му е трудно да набие на колове главите на Ашан и дамаджите и да обсеби трона.
Абан кимна.
— А на дамаджата ще ѝ бъде още по-лесно да го превърне в прах. Губим си времето, строеви офицер, като обсъждаме промени, които по никакъв начин не зависят от нас. Имаме си други задължения.
Те пристигнаха в къщата на Абан, оградена от висока, масивна стена, по която патрулираха въоръжени кха’шаруми. По сигнал на кочияша портите се отвориха и разкриха ниските квадратни сгради в двора.
Комплексът беше здраво укрепен, но Абан се бе постарал поне на външен вид да не привлича погледите на другите. Архитектурата му не беше нищо особено, нямаше градини или фонтани. Въздухът беше наситен с пушека от ковачниците и звънтенето на чуковете. Навсякъде се трудеха мъже и не се виждаше нито един незает човек.
Абан вдъхна дълбоко мръсния въздух и се усмихна. Миришеше на производство. На власт. Мирис, който бе по-сладък от аромата на който и да е парфюм.
Когато Безухия свали Абан на земята, до него дотича едно момче и се поклони дълбоко.
— Майстор Акас ме прати да ви съобщя, че мострите са готови.
Абан кимна и подхвърли на момчето една дребна монета. Нищо работа, но очите на малкия грейнаха.
— За бързите ти нозе. Кажи на майстор Акас, че след малко ще дойдем при него.
Акас управляваше ковачниците на Абан, една от най-важните дейности в целия комплекс. Той беше братовчед на Абан чрез брака си и получаваше повече, отколкото повечето дамати. Един от най-добрите кха’шаруми телохранители на Абан се грижеше за сигурността му, като същевременно следеше за всякакви признаци, които можеха да намекват за предателство.
— А, господарю, строеви офицер, добре дошли!
Акас беше около петдесетте, мускулите изпъкваха на голите му ръце, както при всички, които работеха в ковачници. Въпреки възрастта и пълнотата си, той се движеше с нервната възбуда на много по-млад мъж. Кхафит, също като Абан, той нямаше брада, но бузите му бяха обрасли с къса, груба четина. Вонеше на пот и сяра.
— Как върви производството? — попита Абан.
— Оръжията и броните за Копията на Избавителя са по план — каза Акас, като махна с ръка към платформите, отрупани с остриета за копия, щитове и пластини за брони. — Защитено стъкло, неразрушимо, доколкото можем да определим.
Абан кимна.
— А за моята Стотица?
Той използваше термина за стоте кха’шаруми, които му беше дал Ахман, но всъщност те бяха сто и двайсетима, допълнени от още близо хиляда чи’шаруми. Абан искаше всичките да ги екипира с най-доброто снаряжение, което може да се купи с пари.
Акас се почеса по четината.
— Имаше малко… забавяне.
Керан намръщено скръсти ръце, без дори да се налага Абан да му дава знак. Акас изобщо не беше глупак и веднага разбра смисъла на жеста. Той вдигна успокояващо ръце.
— Но имаме напредък! Елате да видите.
Той изтича до няколко платформи, отрупани с проблясващи като огледала щитове и остриета за копия. Избра едно от тях и го отнесе до ниската тежка наковалня.
— Защитено стъкло — каза Акас, като им показа острието, — посребрено, както пожелахте, за да се скрие същинската му природа от очите на случайни наблюдатели.
Абан кимна нетърпеливо. Не научаваше нищо ново.
— Защо тогава има забавяне?
— Посребряването размеква стъклото — каза Акас. — Наблюдавайте.
Той постави острието върху наковалнята и го пристегна с менгеме, за да не мърда. После взе един тежък чук с дълга три фута дръжка. Майсторът ковач замахна с отработена лекота, оставяйки тежестта и инерцията да свършат по-голямата част от работата, без да натоварва огромните си мускули. Чукът се стовари с трясък, който отекна в ковачниците, но Акас не се спря, а впрегна цялата си сила, за да нанесе още два удара.