Убийте Райм [calibre 2.47.0]

— Па, па...

— Добре, задръжте го - направи се, че се е примирила, Сакс. - И без това не е мой. Като ви омръзне да си играете, върнете го в шеривството.

И му обърна гръб.

— Хей - извика той, разочарован, че тя не иска вече да си играе. - Недей...

Сакс се извърна внезапно надясно, приведе се и се плъзна зад гърба му. Светкавично извади автоматичния нож от джоба си, отвори го и го допря до брадичката му. По врата на О’Са­раян потече струйка кръв.

— Ох, Господи, какво правиш? - изломоти той, но бързо си даде сметка, че като говори, острието се забива повече в гърлото му.

Кюлбо вдигна ръце:

— Добре, добре. Да не...

— Хвърлете оръжието на земята - заповяда Сакс. - И три­мата!

— Ама аз не съм направил нищо - възнегодува Кюлбо.

— Слушайте, госпожице - заоправдава се Томъл, - не ис­каме проблеми. Приятелят ни само...

— Правете каквото ви казва - проплака О’Сараян. - Хвър­лете скапаните пушки.

Кюлбо остави карабината си на земята. Томъл също.

Отвратена от вонята на О’Сараян, Сакс протегна свободната си ръка и си взе револвера. Отстъпи, блъсна О’Сараян и насочи оръжието към него.

— Само се шегувах - оправда се той. - Всички знаят, че не съм опасен. Не исках да ви направя нищо лошо. Кажете ѝ, че само се закачам...

— Какво става тук? - викна Люси.

Кюлбо поклати глава:

— Шон се правеше на интересен.

— Което някой ден ще му струва живота - изсъска поли­цайката.

Сакс затвори ножа с една ръка и го прибра в джоба си. О’Сараян погледна оцапания си с кръв пръст:

— Гледайте, ранен съм. Вижте бе, това е кръв!

— По дяволите - изруга Томъл.

Люси се обърна към Сакс:

— Ще предприемеш ли нещо?

— Ще си взема душ.

Кюлбо се засмя.

— Да не си губим времето с тях - добави Сакс.

Люси кимна на мъжете:

— Тук е извършено престъпление. Изпуснахте вече наг­радата. Ако искате да ловувате, ходете другаде.

— Сега не е сезонът - отбеляза саркастично О’Сараян. - Искам да кажа... ох, как болиии.

— Връщайте се тогава в града. Преди да загазите.

Мъже вдигнаха пушките си. Кюлбо пошепна ядосано нещо на ухото на О’Сараян. Той вдигна рамене и се усмихна смутено. За момент Сакс си помисли, че Кюлбо ще удари приятеля си, но високият мъж се успокои и се обърна към Люси:

— Открихте ли Мери Бет?

— Още не, но хванахме Гарет и той ще ни каже.

— Исках да пипна наградата, но съм доволен, че го хва­нахте. Това хлапе създава само проблеми.

— Благодаря, Рич.

След като тримата се загубиха от поглед, Сакс попита:

— Откри ли нещо във воденицата?

— Не, реших да дойда да ти помогна за лодката. Продължиха по пътеката.

— А, щях да забравя - сети се Сакс. - Трябва да изпратим някого при капана. Да убие осите и да затрупа дупката.

— Вече е направено. Джим изпрати Трей Уилямс, един от помощник-шерифите, с флакон инсектицид и лопата. Само че в гнездото нямало никакви оси.