Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
Португалецът се надигна изненадан.
- След толкова време?
- Да, Транссибирският експрес не спира никъде пред и това.
Томаш прецени алтернативите. Възм ожностите бяха две: да гладува или да изтърпи менюто на вагон-
ресторанта. Стомахът му продиктува окончателното решение.
- Да вървим в ресторанта.
БЕШЕ ЕДВА ШЕСТ СУТРИНТ А И ПОЧТИ ИЗМЪКНАХА СЪРДИТ ИЯ ГОТ ВАЧ от леглото. Настаниха се до прозоре ца на
вагон-ресторанта и си поръчаха блини, конфитюр, хляб и препечени филийки. Той поливаше закуската с
портокалов сок, а тя - с чаша горещо мляко. Ресторантът беше празен, което бе нещо нормално за този
ранен утринен час.
Вече подкрепили се с храна, останаха залепени за прозоре ца, лениво отпуснати, да се наслаждават на
слънцето, което се издигаше бавно на югоизток. Нежните му лъчи галеха кожата.
- Е? - предизвикателно каза тя. - Хареса ли т и играта снощи?
- Толкова ми хареса, че не бих имал нищо против да повторя.
Надежда се разсмя.
- Не пропускаш случай, а? - Отпи глътка мляко. - Доб ре ли спа?
- Трудно заспах.
- Така ли? Защо?
Томаш сви рамене.
- Не знам. - Почеса брадичка замислено. - Замислих се за това, което ми разказа вчера.
- За моето изследване в Сиб ир?
-Да.
- И какво изм исли?
- Не знам... има нещо странно във всичко това.
- Странно ли? Какво му е странното?
Томаш си пое дълбоко въздух, решен да изясни нещата.
- Виж, въпросът е след ният - каза той. Дум ите бяха произнесени с решителен тон. - Защо Филипе е
проявявал интерес към този проблем?
- Заради международ ния проект, в койт о участваше. Какво т олкова странно има в това?
- Но какъв е този проект?
- Не ми обясни добре - каза рускинята. - Но онова, което разбрах, е, че Филка и други учени искаха да
проучат климатичните изменения и да прогнозират тяхната еволюция. Затова и ме нае. Учех
климатология и предполагам, че съм била на пълно подходяща да участвам в това проучване.
Томаш сви устни заинтригуван.
- Но това няма смисъл! - възкликна той.
- Кое няма смисъл?
- Ангажиранет о на Филипе с този проект. - Поклати глава. - Не виждам смисъл.
- Защо?
- Защот о тази област няма връзка с професионалните м у интереси. Филипе е геолог, консултант в
енергийната промишленост, а не климатолог.
- Извинявай, Томаш, но според мен връзката е очевид на.
- Очевидна ли? И къде я виждаш?
По лицето на рускинята се изписа нетърпение, тя впери пог лед в Томаш, както учителка гледа ученик,
който не си знае урока.
- Имаш ли представа какво става с климата на нашата пла нета?
- Знам онова, което пишат по вест ниците.
- И какво пишат по вест ниците?
- Че температурата се покачва.
- Покачва ли? Стремглаво лети нагоре! - възкликна Надежда. - За век се е повишила с градус и
половина.
Историкът придоби скептично изражение.
- И това нищо и никакво покачване от градус и половина т и наричаш стремглаво. Не смяташ ли, че
малко преувеличаваш?
- Блин! - възнегодува тя. - Градус и половина е страшно м ного, т и просто не можеш да си дадеш
сметка за това! Имаш ли някаква представа за разликата в средната температура от последния ледников
период и сега?
- Знам ли!
- Кажи някакво ч исло.
- Някъде около десет-двадесет градуса, мисля.
Рускинята поклати глава и пълните и устни се разтеглиха в мрачна усмивка.
- Пет градуса - каза тя. - Пет. — Наведе се напред. - Знаеш ли какво означава това? Достатъчно е
температурата да падне само с пет незначителни градуса, за да замръзне планетата. А сега си представи
какво ще стане, ако се покачи с пет градуса...
- Ще се изпържим? - разсмя се Томаш.
- Томик, това не е шега! - възмути се тя. - Ако средната температура на планетата се повиши с пет
градуса, това със сигурност означава, че ще има райони, които ще се превърнат в необитаеми. От 1850
година насам, откакто са започнали да измерват и записват температурите, единайсет от общо два-
найсетте най-топли години са регистрирани в периода след 1995 година. Ако тази тенденция се запази,
последствията ще са ка тастрофални. Като начало ще се покачи морското равнище, което, както
разбираш, ще е пагубно.
- Да - съгласи се Томаш, който започваше да си дава сметка за проблема. - Ако се разтопи полярният
лед, нивото на морето ще се покачи, това е очевидно. Въпросът е с колко.
- Знаеш ли, достатъчни са петдесет сантиметра, за да по гълне цяла Полинезия.
Историкът повдигна рамене.
- Да, жалко за полинезийците - призна той. - Но петдесет сантиметра надали ще имат такова