Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Погледът му обходи огнедишащия дракон, обвиващ шията й, и фалшивия пиърсинг на веждата и тутакси две неща станаха ясни. Той не беше по-щастлив да я види, отколкото тя него. При това не беше сам.
Една жена стоеше до него, с гръб към Луси, приковала поглед в залива през лъснатите до блясък прозорци. Луси го измери с най-ледения си поглед.
- Патрик.
Той отлично знаеше колко ненавистно й беше присъствието му и сдържаността му беше не по-малко ледена от нейната, което още повече я разгневи. Нямаше право да се държи така, сякаш той беше пострадалата страна.
Ти и без това не беше толкова добра.
- Казах ти да не променяш нищо. - Неудоволствието му беше очевидно, но на Луси не й пукаше.
- Извинявай, но получих нареждания от Министерството на здравеопазването. - Тя смъкна бейзболната шапка, разкривайки прясно боядисаните си пурпурни дредове. Шкафовете с книги бяха прочистени и рафтовете бяха подредени, а мръсният килим от агава, който трябваше да бъде изхвърлен още преди години, бе изчезнал. Тя бе пренаредила овехтелите разнородни мебели, оставяйки само скрина, няколко маси, диван и столовете, които двамата с Тоби довлякоха от всекидневната. Дори без свежа боя, мястото изглеждаше уютно и гостоприемно.
Жената продължаваше да стои с лице към прозорците с изпънат гръб, сякаш бе глътнала бастун. Носеше прекалено широка черна туника, черен панталон и сандали с тънки, високи токчета. Правата й тъмна коса висеше до раменете, а ръцете й, без никакви пръстени, изглеждаха твърде големи за китките.
- Панда ме увери, че мога да разчитам на дискретността ти -заговори непозната на „ти“ с нисък, леко дрезгав глас, но нещо във властния й маниер подсказваше, че предпочита по-високата тоналност.
- Няма проблем - отвърна Луси. - Аз заминавам.
- Не можеш да заминеш. - Големите ръце на жената се стиснаха в юмруци, но тя не се обърна.
Луси стрелна Панда с отровен поглед.
- Ако Панда се държи лошо, винаги можеш да повикаш полицията. - Луси също пренебрегна учтивото обръщение.
- Тук трябва да има още една жена - процеди непознатата със зловещо тихия си хриплив глас на обучаващ сержант. - Разбирам, че напоследък си преживяла много, но ти обещавам, че няма да съжаляваш.
Значи, Панда й бе казал коя е Луси. Поредното потвърждение, че нямаше никакви морални принципи.
- Обикновено бих предложила да ти платя - продължи жената, - но... в случая ми се струва малко обидно.
Малко? Госпожата не изглеждаше да е изпаднала в благоговеен захлас от срещата с член на бившето президентско семейство, което предполагаше, че бе свикнала със знаменитости. Любопитството на Луси надделя над гнева й.
- Защо това е толкова важно?
Жената леко повдигна глава.
- Преди да обясня, може ли да попитам дали ще се съгласиш да подпишеш декларация за поверителност?
Сигурно дамата се шегуваше.
- Луси има много недостатъци - Панда наблегна на последната дума, - но за нея също твърде много е заложено на карта, за да съсипе нечие чуждо прикритие.
- Ти вече ми го каза. - Жената изправи рамене. - Предполагам, че трябва да ти се доверя, което не ми се удава особено добре. - Покрай прозореца прелетя чайка. Непозната се извърна. Бавно... Драматично... Трагична кралица пред гилотината.
Огромни черни слънчеви очила скриваха голяма част от лицето й. Тя беше висока, с внушителна осанка, с леко наднормено тегло, което широката туника не можеше да скрие. Не носеше никакви бижута, нищо, което да привлича вниманието, с изключение на цялото това черно одеяние в топлия юнски ден. Докато сваляше очилата, ръката й леко трепереше. Сгъна дръжките, после вдигна брадичка и впери поглед в Луси.
Беше много привлекателна - тъмни бадемовидни очи; високи скули; правилен нос, но малко гланц на пълните устни и дискретен грим щяха да тушират чудодейно нездравия, жълтеникав цвят на лицето й. Не че Луси имаше право да критикува чийто и да било грим, след като нейните устни бяха щедро наплескани с кафяво червило, а очите - очертани с дебела черна очна линия.
Драматичната стойка на жената пред нея подсказваше, че тя очаква Луси да каже нещо, но след като Луси нямаше представа...
И в този миг й просветна. Леле!
- Луси, сигурен съм, че си чувала за Темпъл Реншо - обади се Панда с делови тон.
Темпъл Реншо, Злата кралица на фитнес гурутата на знаменитостите и звезда от „Островът на дебелите“ - отвратително реалити шоу, чиито участници биваха позорно заточавани на място, „където никой няма да ги гледа“. Тя бе изградила кариерата си върху унижението и деградацията, а снимките на тялото й, гъвкаво и грациозно като пантера, бяха навсякъде - върху етикетите на специалните й напитки за фитнес, енергийните й блокчета, модната линия на скъпите й екипи за тренировки. Но звездата на всички тези фотографии само смътно напомняше за тази жена, обгърната в черно - жена с пухкави бузи и двойна брадичка.