Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Син микробус хонда профуча покрай нея, последван от още един, и двата пълни със семейства, отправили се към все още студените езерни води на южния плаж - най-доброто място за къпане на целия остров. Тя се върна още два пъти до къщата, за да вземе инструменти, временната рекламна табелка, която бе изрисувала, и десетина бурканчета с миналогодишен мед. Тазгодишната реколта нямаше да е готова преди август. Бри се надяваше, че дотогава отдавна ще си е заминала, макар да нямаше представа къде ще отиде. Нахлу в стаята на Тоби, за да го събуди, и откри, че леглото му е празно.
Настроението й се повдигна, когато първата кола спря. Бри тъкмо забиваше пръта с табелата в земята.
- Крайно време беше да отворите - подвикна жената от колата. - Преди две седмици свършихме последното бурканче с меда на Майра и артритът ми отново се обостри.
Те купиха две бурканчета. Главата на Бри се замая от успеха, но еуфорията й постепенно стихна, когато никой друг не спря.
Тя си запълни времето с чистене на паяжини и стари птичи гнезда, закова разхлабените дъски. Накрая реши да отвори първата от двете кутии с екстериорна боя, които бе намерила в бараката. Боята беше с масленожълт оттенък, какъвто Бри предполагаше, че Майра би избрала за тази цел. Тя никога не бе боядисвала сама, но бе наблюдавала как работят бояджиите, така че едва ли щеше да е толкова трудно, нали?
По-трудно, отколкото изглеждаше, установи Бри след няколко часа. Вратът и се схвана, главата й се цепеше от болка, а върху крака й цъфна противна, дълбока рана. Докато бършеше с ръка потта от челото си, оплесквайки лицето си с още боя, тя чу шум от приближаваща кола. Обърна се и видя да спира червен кадилак последен модел. Радостта й, че най-после има клиент, тутакси се помрачи, когато видя кой е.
- Поне част от боята попадна ли върху дъските, или цялата е върху теб?
Противният ехиден смях на Майк я подразни като скърцане на тебешир по черна дъска и тя се озъби, когато той приближи:
- Много добре се справям.
Вместо да си тръгне, той се вторачи с любопитство в бояджийските й постижения.
- Струва ми се, че ще ти е нужна още боя. Дървото много попива.
Нещо, което и тя вече бе забелязала, но нямаше излишни пари за още боя, а и не бе решила точно какво да прави. Той побутна почти празните кутии с върха на скъпата си обувка от мека кожа, после отстъпи назад, за да огледа огънатия рафт.
- Защо Тоби не ти помага?
- Трябва да попиташ него. - Тя захвърли валяка върху подноса, пръскайки още жълта боя върху последния си чифт прилични сандали.
- Може би ще го попитам. Къде е той?
Ако ненавистта не я задушаваше, тя нямаше да отговори.
- В съседната къща, с новата си най-добра приятелка.
- Той би трябвало да ти помага. - Майк избра буркан с мед от кашона на земята, хвърли вътре една банкнота и се върна с придобивката в колата.
Докато колата потегляше, Бри осъзна, че трепери. Само видът му я изпълваше с болезнени спомени. Нищо в живота й не беше както трябва след нощта, когато той ги бе шпионирал двамата с Дейвид.
Въпреки че задната част на лавката остана небоядисана, боята бе свършила. Докато изтребваше с четката последите капки от дъното на кутията, кадилакът се върна. На предната седалка до Майк седеше Тоби с начумерена физиономия. Майк спусна прозореца на колата, докато момчето излизаше.
- Той е забравил, че днес е трябвало да ти помага.
Тоби яростно затръшна вратата, което подсказваше, че нищо не бе забравил.
Майк също слезе, заобиколи колата и отвори багажника.
- Ела, момче. Помогни ми и вземи това.
Въпреки че Тоби беше само на дванайсет, на Бри не й харесваше да се обръщат по този начин към него. Някога бяха уволнили Дейвид от една туристическа лодка, защото се бе скарал с клиент, нарекъл го „момче“. Но Тоби се подчини на Майк, без да възразява. Дали се страхуваше от него? Тя се втренчи в двете кутии с боя, които Тоби извади от багажника на колата.
- Какво е това?
- Твоята вече свършва. - Майк извади от багажника кофа за боядисване, още четки и нов валяк. - Купих още някои неща. Не е кой знае какво.
Бри цялата се напрегна.
- Не искам да ми купуваш боя. Нищо не искам да ми купуваш.
Той сви рамене и се извърна към Тоби.
- Хайде да ги отворим.
- Не! - възпротиви се тя. - Боята се връща в багажника заедно с всичко останало.