Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Тоби й хвърли отвратен поглед, грабна отвертката, която тя бе оставила в прахоляка, и я подпъхна под капачката на кутията.
- Тоби, говоря сериозно. Не отваряй тази...
Капачката отхвръкна.
Бри никога не бе успявала да застави някого да направи това, което тя искаше. Не можеше да накара Тоби да й се подчини, нито да принуди Майк да си тръгне, както не можа да превърне Скот във верен съпруг.
Майк наля малко боя във ваничката.
- Тоби, вземи онази четка и започни да нанасяш втори слой върху перваза.
Тоби не се възпротиви. Не би изпълнил и най-простата й молба, но когато чуваше заповеди от един расистки гадняр, той се превръщаше в образец на послушание.
- Аз и сам бих ти помогнал - подхвана Майк, - но... - Посочи с помпозен жест безупречния си сив летен панталон. - О, по дяволите. - Грабна валяка, потопи го в боята и се зае за работа.
Бри кипеше от гняв заради случващото се, ала не знаеше как да го спре. Както винаги, Майк Муди си вреше носа там, където не му беше мястото.
- Хубав цвят - отбеляза досадникът.
На нея също й харесваше, но нямаше намерение да си бъбри приятелски с него.
- Не стой до мен - смръщи нос тя. - Одеколонът ти вони.
Най-после успя да попари фалшивата му жизнерадостност.
- Какви ги приказваш? Знаеш ли колко струва?
- Добрият вкус не може да се купи, Майк. Както и добрите маниери.
Тоби захвърли четката, лицето му се сгърчи от ярост.
- Защо не можеш да бъдеш мила с него?
Майк не пропусна да се възползва от възможността.
- Мисля, че с удоволствие бих пийнал нещо. Какво ще кажеш, Бри? Имаш ли у дома лимонада или нещо друго? Едно студено питие ще охлади страстите.
Само Тоби и Бри се нуждаеха от охлаждане на страстите. Фалшивата дружелюбност на Майк оставаше непоклатима. И тогава той спря да боядисва. Не защото тя го искаше, а защото забеляза приближаващ пикап. Очевидно го бе познал, защото забърза към пътя и размаха ръце.
Щом пикапът спря, лицето му се озари от широката усмивка на обигран търговец.
- Джейсън, старче - поздрави той дългокосия младок зад волана, - познаваш ли Бри Ремингтън?
Тя беше Бри Уест. От десет години не беше Бри Ремингтън.
Младежът й кимна. Майк отпусна ръка върху покрива на пикапа.
- Бри сега продава меда на Майра. Обзалагам се, че майка ти много ще се зарадва, ако й занесеш два буркана. Всички знаят, че медът на Майра помага срещу мигрена.
- Разбира се, Майк.
И така премина целият следобед - Майк редуваше боядисването с примамване на клиенти. Тя се опитваше да стои колкото може по-далеч от него. Опитът я бе научил, че за всички добри дела на Майк Муди после трябваше да плаща.
В края на деня лавката грееше с два слоя масленожълта боя, а тя бе продала осемнайсет буркана с мед, но когато Майк се отправи към колата си, не можа да изстиска нито една дума на благодарност.
Докато скубеше плевелите около верандата, Луси осъзна, че очаква Тоби. Не го бе виждала от три дни, откакто Големия Майк го отведе с колата. Реши да се отбие при съседите и да провери как е момчето. Макар че всеки ден излизаше с велосипеда, почти седмица не бе ходила в града и се нуждаеше от някои продукти. Когато се върне, ще се залови за работа. И този път без разтакаване. Вместо само да мисли за книгата, ще седне и ще започне да пише.
Реши да не тръгва по черния път и пое по главното шосе. Когато излезе от завоя, видя фермерската лавка, която вече не беше мръсно сива, а светложълта. Върху тезгяха бяха подредени буркани със златист мед, а Бри рисуваше грациозен кон, като от детска въртележка, върху дървена табела във формата на индиански вигвам, висяща от покрива. Когато приближи, Луси прочете тъмносиния надпис:
Домашен мед „Медена въртележка “
Най-добрият на острова
От нашия мед животът ви ще се завърти по-бързо.
Тоби седеше на тезгяха, люлееше крака и вкиснато наблюдаваше Бри. Луси слезе от велосипеда и Бри остави четката. Върху едната и буза се мъдреше яркорозово петно, а върху другата - електриковозелено. Блузата без ръкави откриваше ръцете й и върху едната се виждаше голяма червена пъпка, контрастираща с бледата, обсипана с лунички кожа.
Тоби скочи от тезгяха и изтича към нея.
- Здрасти, Вайпър. Да не би да имаш работа за мен?
- Не и днес. - Тя огледа табелката. - Ти си истинска художничка, Бри. Може да си говорим на „ти“, нали? Изглежда страхотно.
- Благодаря, но аз съм само любител. - Тя завъртя бавно тежката табела към шосето, като внимаваше да не размаже прясната боя.