Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Ето това са част от пещерите — казах след това, сякаш за да сложа край на проточилия се монолог.
Корал понечи да каже нещо — може би във връзка с моя разказ, но аз бързо добавих:
— Досега съм ги виждал само веднъж.
Тя долови настроението ми и просто каза:
— Бих искала да вляза в някоя от тях.
Кимнах. Това идеално пасваше на моя план.
Избрах третата поред. Входът й беше по-голям от тези на първите две.
— Нека влезем в тази. Изглежда ми по-добре осветена от останалите — обясних аз.
Не след дълго се озовахме сред сумрачния хлад на пещерата. В началото подът беше покрит с пясък, но скоро се превърна в грапава каменна плоча. Височината на тавана се промени на няколко пъти. След един ляв завой се озовахме в коридора на съседна пещера. Единият край на пасажа завършваше със светъл кръг, а другият тънеше в мрак. Явно тази пещера се простираше навътре в планината. От това място до нас все още достигаше шумът на вълните.
— Тези пещери ми се струват доста дълбоки — каза Корал.
— Така е — отвърнах й аз. — Коридорите им са истински лабиринт. Аз не бих отишъл прекалено навътре без карта и фенер, а доколкото знам, направените карти са доста непълни.
— Докъде ли стигат? — полюбопитства Корал.
— Не знам.
— До подземията на двореца?
— Може би — казах аз, припомняйки си многобройните мрачни тунели, които бях видял, преди да стигна до Лабиринта. — Не е изключено да се обединяват в по-големи пещери.
— А как изглеждат подземията?
— Подземията на двореца ли? Просторни и мрачни, нищо особено.
— Искам да ги видя.
— Защо?
— Защото Лабиринтът е там. Сигурно гледката е доста зрелищна.
— Не е кой знае какво. Просто тлеещи и искрящи очертания в мрака.
— Как можете да кажете нещо подобно, след като сте преминал по него?
— Това определено не ме накара да го заобичам.
— Мислех си, че след като го прекоси, човек развива някаква дълбока привързаност към него.
Смехът ми отекна в празната галерия на пещерата.
— О, щом се озовах на него, тутакси разбрах, че имам само един избор — да вървя напред. Но определено не усетих някакво единение. Просто бях изплашен. Както вече казах — не си падам особено по него.
— Странно.
— Не мисля. Той е като морето или като небето нощем — голям, могъщ и красив, но едновременно с това плашещ. Лабиринтът е като всяка първична сила — никога не можеш да го покориш напълно.
Корал отново погледна към галерията, водеща навътре в мрака.
— Бих искала да го видя — каза тя.
— Не бих опитал да стигна до него оттук. Защо искате да го видите на всяка цена?
— Интересно ми е какво ще почувствам при допира с него.
— Вие сте странно момиче — казах аз.
— Ще ме заведете ли там, след като се върнем? Ще ми го покажете ли?
Нещо не ми се връзваше. Ако Корал беше тази, за която я мислех, защо й бе притрябвало да иска нещо подобно? Почувствах се изкушен да я заведа долу, за да разбера какво е намислила. И все пак, това беше решение, което не можех да взема ей така.
— Може би — промърморих аз.
— Моля ви. Много ми се иска да го видя.
Изглежда говореше искрено. Не това почти обезсмисляше моята теория. Беше минало достатъчно време от последната ми среща със странното същество, което ме следваше навсякъде, вселявайки се в чужди тела. Моментът беше подходящ, а Корал беше идеалната възможност. Все пак щеше да е глупаво от моя страна просто да я попитам дали съм прав. Спокойно можеше да ме излъже, тъй като нямах никакви доказателства за твърдението си. Затова тайно проверих заклинанието, което си бях приготвил на път за Амбър и което можеше да ми помогне да прогоня тайнственото същество от тялото, което то бе взело назаем. Изпитвах смесени чувства към нея. Щеше да ми е далеч по-лесно, ако знаех какви са мотивите й.
— Какво всъщност искаш? — попитах аз.
— Само да го видя. Честно — отговори тя.
— Не, ако сте наистина тази, за която ви мисля, бих искал да ви задам истинския, голям въпрос „Защо?“