Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Спокойно — казах аз, след като издишах рязко. — Нищо ми няма.
Корал пооправи дрехите си и каза:
— Чух как…
— Разбирам. Просто се препънах в една издатина. Това е всичко.
— Нямаше как да разбера, че е така.
— Всичко е наред. Благодаря ви.
Продължихме надолу един до друг, но нещо се беше променило. В главата ми се оформи ново подозрение, което никак не ми се понрави. Въпреки това не можех просто да му махна с ръка, поне не веднага. Ставаше въпрос за нещо твърде сериозно.
— Да бъдеш или не — това е въпросът — казах аз отчетливо.
Корал ме погледа учудено.
— Моля? Не разбрах какво каза…
— Казах, че е чудесно човек да се разхожда в ден като този с толкова красива дама.
Тя се изчерви леко.
— А… на какъв език го казахте?
— На английски — отговорих аз.
— Никога не бях го чувала досега. Но нали вече ви споменах за това, когато говорехме за „Алиса“?
— Знам. Приемете го като проява на ексцентричност — казах аз.
Пяната на вълните се оттегляше бавно по песъчливия, набразден бряг, а птиците се спускаха с крясък, за да проверят какво е изхвърлила водата. Навътре в морето се виждаха малки плавателни съдове с развети платна. Далеч на югоизток потръпваше бледата завеса на дъжда. Вятърът се беше поусмирил, но продължаваше да подмята леко наметалата ни.
Продължихме по широките стълби, без да кажем нито дума повече чак докато стъпихме на плажа.
— Пристанището е в тази посока — казах аз, сочейки на запад. — А това там е параклис — добавих след това и й показах мрачната постройка, в която се бе състояла погребалната служба на Кейн и където моряците понякога се отбиват, за да се помолят за успешното си завръщане.
Корал погледна и в двете посоки, а после също назад и нагоре.
— Някакви хора са тръгнали надолу — отбеляза тя.
Аз също погледнах назад и забелязах три фигури на върха на стълбата. Засега те само стояха там, като че ли бяха дошли, за да се насладят на панорамата. Нито един от тримата не бе облечен в цветовете на Луела…
— Още трима почитатели на красивите гледки — казах.
Корал ги погледа още известно време и после се обърна отново към мен.
— Няма ли пещери по билото? — попита тя.
— Ето там — отговорих й аз и посочих вдясно с глава. — При това не една или две. От време на време в тях дори се загубва по някой. Част от тях са доста красиви, други са мрачни и дълбоки, а трети представляват просто плитки ниши.
— Бих искала да ги видя.
— Лесна работа. Да вървим.
И аз тръгнах. Хората на върха все още не бяха помръднали. Те стояха все така загледани в морето. Едва ли бяха контрабандисти. Едва ли биха избрали точно това място, при това посред бял ден. И все пак бях доволен от факта, че бдителността ми значително се е увеличила. Обектът на моите най-сериозни настоящи подозрения вървеше точно зад мен — подритваше изхвърлени на брега клони, събираше интересни камъчета, смееше се…
После Корал хвана ръката ми й каза:
— Благодаря ви, че ме доведохте тук. Отдавна не се бях забавлявала толкова добре.
— О, няма защо. Същото важи и за мен.
Тази лъжа ме накара да изпитам леки угризения, но ако пък се окажеше, че съм се съмнявал напразно, всичко щеше да си дойде по местата.
— С радост бих живяла в Амбър — заяви Корал няколко минути по-късно.
— Аз също — отвърнах аз. — Все не успявам да се задържа тук достатъчно дълго.
— Нима?
— Като че ли пропуснах да ви обясня точно колко време съм прекарал на сянката Земя… — започнах аз и преди да съм се усетил, вече й разказвах за неща, които не бях възнамерявал да й кажа. Обикновено не съм чак толкова словоохотлив. Чак след това осъзнах, че ми се е искало да поговоря с някого. Компанията на един приятелски настроен слушател ме накара да се почувствам така добре, както не бях се усещал от доста време. Не знам защо реших да й разкажа и за баща си — човека, когото почти не познавах. Заразправях й за неговите премеждия, за дилемите, пред които е бил изправен, както и за всичко останало, което бях чул от самия него…