Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Сигурно пътувате доста?
— Дори повече, отколкото ми се иска, особено напоследък.
— По работа или за удоволствие? — попита тя, докато преминавахме през охраняваната порта.
— Определено не за удоволствие — отговорих аз.
После я хванах под ръка и я поведох към града.
Скоро достигнахме до един от по-цивилизованите квартали и поехме по главната улица. Аз й показвах забележителностите, както и къщите на благородниците. Подминахме посолството на Бегма, но тя не пожела да се отбие там, а само ми обясни, че ще й се наложи да го стори, преди да отпътува от Амбър. За сметка на това не пропуснахме нито един магазин. Корал изпрати сметката за покупките си в посолството, а пакетите — в двореца.
— Татко ми обеща да посетим заедно магазините, но сигурно вече е забравил — обясни тя. — Е, като го уведомят от посолството, ще си спомни.
Разходихме се из занаятчийския квартал и поседнахме на едно улично бистро, за да изпием по чаша кафе. Бях започнал да й разказвам анекдот за един от амбърските големци, който премина край нас, яхнал породистия си жребец, когато усетих, че някой се опитва да се свърже с мен чрез Картите. Изчаках няколко секунди, импулсът се усили, но въпреки това не придоби конкретна форма. Усетих ръката на Корал на рамото си.
— Има ли нещо? — попита тя.
Насочих съзнанието си към другия край на импулса, за да улесня контакта, но усетил това, другият бързо се оттегли. Все пак това не беше онова странно, проникващо любопитство, което бях усетил, когато Маскираният се свърза с мен в апартамента на Флора в Сан Франциско. Може би някой се опитваше да се свърже с мен, но нещо му пречеше да осъществи контакта. Раняване или пък…
— Люк? — казах аз. — Ти ли си?
Но отговор не последва и импулсът започна да отслабва, докато накрая се изгуби съвсем.
— Добре ли сте? — попита Корал.
— Да, нищо ми няма. Просто някой се опита да се свърже с мен, но после размисли.
— Да се свърже ли? О-о, искате да кажете чрез онези Карти?
— Да.
— Но вие казахте „Люк“… Доколкото си спомням, никой от вашето семейство…
— Може би го познавате като Риналдо, Принц на Кашфа.
Тя се засмя.
— Рини? Разбира се, че го познавам. Той никак не обича да го наричам Рини…
— Значи наистина го познавате? Искам да кажа, лично?
— Да — отговори Корал, — макар да не съм го виждала от доста време. Кашфа е доста близо до Бегма. Понякога сме в приятелски отношения, друг път недотам. Нали разбирате — политика. Докато бях малка, връзките ни с Кашфа бяха в отлично състояние и двете кралства си обменяха пратеничества доста често. Като деца прекарвахме доста време заедно, докато траеха приемите.
— Какъв беше той в онези дни?
— Ами, беше едно едро, тромаво, червенокосо хлапе. Обичаше да се перчи — колко бил силен, колко бил бърз. Помня как веднъж почервеня от яд, защото го надбягах.
— Кого, Люк?
— Да. Аз бягам доста бързо.
— Очевидно.
— Както и да е, често ни водеше на разходки с лодка и на продължителни излети. Между другото, къде е той сега?
— Пийва си с един Червен Котарак.
— Моля?
— Дълга история.
— И все пак бих искала да я чуя. Доста се бях разтревожила за него, след като така се изгуби.
Хм… Зачудих се как бих могъл да изпълня желанието на премиерската щерка, без да издам някоя държавна тайна като например родствената връзка на Люк с кралското семейство на Амбър…
— Наскоро го плени един магьосник, който, изглежда, му е дал някакъв опиат, след което го е изпратил в един доста особен бар…
Останалите обяснения отнеха доста време, отчасти поради факта, че се наложи да й обясня кой е Луис Карол. После обещах да й изровя от библиотеката на двореца превода на „Алиса“ на тари. Когато привърших разказа си. Корал вече се смееше с глас.
— Но защо не го измъкнете оттам? — попита тя.
Ох. Нямаше как да й кажа, че Люк е изгубил способността си да пътува през Сенките.
— Ами, това е част от заклинанието. Докато трае действието на опита, той няма да може да използва магьосническите си умения. А без тях няма как да се измъкне от това място.