Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Фракир трепна върху китката ми.
Корал замълча, колкото да си поеме дълбоко въздух и след това попита:
— Какво ви кара да мислите, че съм някоя друга?
— Издадоха ви няколко дребни нещица, които не бих забелязал, ако не ми се бяха струпали толкова чудесии напоследък.
— Магия значи? — попита тя. — Това ли имате предвид?
— Нещо такова — казах аз и изрекох ключовите думи и подкрепих с нужните жестове.
Последваха два ужасяващи писъка, а мигове по-късно и още един. Интересното беше, че не извика тя. Крясъците долетяха иззад близкия ъгъл, от галерията, по която бяхме дошли.
— Какво… — започна тя.
— … по дяволите беше това? — довърших аз въпроса й и хукнах с изваден меч към въпросното място.
Още щом завих зад ъгъла, забелязах три фигури на бледата светлина, идваща от входа на пещерата. Двамата мъже лежаха неподвижни на пода. Третият се бе сгърчил, проклинайки. Продължих бавно напред, насочил острието на меча си към него. Прикритото му от качулка лице се обърна към мен и той се изправи на крака, все така превит, после стисна с дясната си ръка китката на лявата и заотстъпва назад, докато гърбът му опря в стената. Там спря и замърмори нещо, което не можех да разбера. Приближих се с още няколко крачки към него, готов да реагирам мигновено. Чух как Корал се приближава зад гърба ми, хвърлих един поглед назад и я видях да пристъпва внимателно, притиснала оголения кинжал плътно до десния си крак. Не му беше сега времето да се чудя дали моето заклинание й бе повлияло по някакъв начин.
Изравних се с първия от труповете и спрях. Побутнах го с върха на ботуша си, но той не реагира. Тялото му изглеждаше мъртвешки отпуснато и безжизнено. Обърнах го с крак по гръб, за да мога да го разгледам по-добре на оскъдната светлина и видях от качулката на наметалото му да се подава полуразложено човешко лице. Нахлулата в носа ми миризма ме убеди, че това далеч не е зрителна измама. Приближих се до втория труп и също го обърнах по гръб. Същата картинка, само че този беше невъоръжен, докато първият все още стискаше кинжал в ръката си. Забелязах, че на пода се търкаля още един кинжал, при това съвсем близо до краката на третия мъж. Вдигнах погледа си към него. Странно. Според мен първите двама бяха мъртви поне от няколко дни. В такъв случай, кой беше третият и какво бе намислил?
— Защо просто не ми кажеш какво става тук? — предложих му аз.
— Проклет да си, Мерлин! — изкрещя той прегракнало и аз разпознах гласа му.
Прекрачих втория труп и тръгнах бавно напред. Корал ме последва. Мъжът обърна главата си към нас и аз видях изкривеното от злоба лице на Джърт. Превръзка прикриваше все още невъзстановеното му око. Малко след това забелязах, че почти половината от косата му липсваше, а по оголения му скалп личаха следите от ужасни рани или изгаряния. Превръзката, която преди това вероятно бе покривала по-голямата част от главата му, сега се бе свлякла на врата му. От лявата му ръка се стичаше кръв, а кутрето му просто липсваше.
— Какво е станало с теб? — попитах аз.
— Едно от зомбитата ме рани с кинжала си, докато падаше — каза Джърт. — Твоето заклинание прогони духовете, които движеха телата им.
Точно така… Значи заклинанието ми все пак не бе отишло на вятъра…
— Корал, добре ли сте?
— Да — отвърна ми тя, — но не разбирам…
— После — казах аз.
Нямаше смисъл да го питам откъде са раните по главата му. Едва ли щях да забравя скоро среднощната си схватка с върколака. Ако тогава не бях успял да подпаля козината му в загасващия огън, не се знаеше кой от двама ни би изглеждал по-зле сега.
— Джърт — започнах аз, — знам, че станах причина за повечето от нараняванията ти, но е крайно време да разбереш, че сам си си виновен.
Той се изсмя дрезгаво.
— Това, че баща ти ме осинови, е голяма чест за мен, но всичко свършва дотук. Аз дори научих за това съвсем наскоро.
— Лъжец! — изсъска Джърт. — Успял си да го излъжеш по някакъв начин, за да ни изпревариш в списъка на наследниците.
— Ти си откачил — казах аз. — Шансовете ни за трона са толкова нищожни, че това не променя абсолютно нищо.
— Не става въпрос за трона, глупак такъв! Става въпрос за семейната чест! Баща ни е тежко болен!