Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Ужасно съжалявам. Никога не съм възнамерявал да се боря за наследството. Освен това Мандор е първородният син.
— Но сега ти си след него.
— Вината за това не е моя. Хайде, знаеш добре, че никога няма да наследя тази титла!
Джърт с мъка се изправи и аз забелязах многоцветния ореол, който се бе появил по контурите на неговата фигура.
— Това не е истинската причина — продължих. — Ти никога не си ме харесвал, но не завещанието те е накарало да дойдеш чак дотук. Криеш нещо от мен. Апропо, на теб дължа посещението на Огнения ангел, нали?
— Намерил те е толкова бързо? — каза той учудено. — Не бях сигурен дали въобще си струваше труда. Но… какво стана с него?
— Убих го.
— Върви ти. Прекалено голям късметлия си — изръмжа Джърт.
— Какво искаш от мен? Нека приключим с това веднъж завинаги.
— Добре. Ти предаде човека, когото обичам, и ще платиш с живота си.
— За кого говориш? Не разбирам.
Джърт най-неочаквано се ухили.
— Ще разбереш — каза той. — В последните мигове от живота си.
— Голямо чакане ми се пише тогава — отвърнах аз. — Нещо не те бива особено по тази част. Защо просто не ми кажеш всичко още сега? Така ще спестиш и на двама ни цял куп неприятности.
Той се изсмя, а ореолът заблестя още по-силно. Тутакси разбрах какво ще последва, но вече беше твърде късно, за да направя нещо.
— По-скоро, отколкото би могъл да предположиш — каза Джърт, — ще притежавам сила, с каквато не си се сблъсквал досега.
— Но ще си останеш същия дървеняк — уточних аз.
Думите ми бяха отправени едновременно към Джърт и към оня, който се канеше да го прехвърли при себе си всеки миг…
— Това си ти, Маскирани, нали? Можеш да си го прибереш. Но не ми го пращай още веднъж, само за да видиш как ще се провали за пореден път. Само ми дай знак, че това е твое дело и аз ще те навестя лично, при това много скоро.
Джърт отвори уста, за да изтърси още нещо, но образът му избледня, преди да бе произнесъл и дума. Миг след това нещо се понесе към мен. Нямаше нужда да се опитвам да го избегна, но рефлексът изпревари мислите ми.
На пода, върху двата гниещи трупа и кутрето на Джърт, се посипа пищен букет от червени рози. Досущ като в песните.
Глава 5
Повървяхме известно време по плажа, запътени към пристанището, и накрая Корал не издържа:
— Нима подобни случки са нещо нормално в Амбър?
— О, това не е нищо. Имате късмет, че сега времената са по-спокойни.
— Бих искала да ми обясните за какво беше всичко това. Стига да нямате нищо против, разбира се.
— Права сте, дължа ви обяснение — съгласих се аз. — Най-вече, защото не бях съвсем прав в отношението си към вас.
— Значи това не беше шега?
— Не.
— Слушам ви тогава. Наистина ми е любопитно.
— Историята е доста дълга… — започнах аз.
Корал погледна към пристанището и след това каза:
— Разходката ни явно също няма да е кратка.
— … Освен това сте дъщеря на премиера на Бегма. Едва ли е нужно да ви напомням колко деликатни са в момента взаимоотношенията между Амбър и вашето кралство.
— За какво намеквате?
— Сведенията за някои от събитията, които се случиха напоследък, биха могли да минат за поверителна информация.
Корал спря и сложи ръка на рамото ми. После ме погледна право в очите.
— Аз умея да мълча, когато се наложи — каза тя. — Нека не забравяме, че вие знаете моята тайна.
Мислено се поздравих за постижението. Корал се бе хванала на въдица, която дори не бях залагал. Сега знаех, че предположението ми е погрешно, но въпреки това не бях с празни ръце.
Затова просто й се усмихнах и кимнах.
— И все пак… — казах след това.
— Нали не възнамерявате да нападнете нашето кралство? — попита тя.
— Доколкото знам, не. Пък и не виждам защо би трябвало да го правим.
— Да, но това е ваше лично мнение, нали?
— Така е.
— Слушам ви тогава.
— Добре.
Продължихме разходката си и аз се заех да й разкажа за своите премеждия.