Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Вайъли леко се усмихна.
— Точно затова Рандъм поиска Бенедикт да го придружи — каза тя. — Групата им е толкова малка, че ще остане незабелязана. Въпреки това не мисля, че са тръгнали на разузнавателен поход.
— Не разбирам защо въобще са тръгнали — заявих аз.
Вайъли пийна малко вода.
— Ситуацията в Кашфа го изискваше. Някакъв генерал завзел наскоро властта в отсъствието на кралицата и престолонаследника, но бил убит преди около три седмици. Рандъм успя да постигне договореност, която му позволи да постави на трона свой кандидат — един възрастен благородник.
— Как?
— Всички по-големи местни благородници се оказаха истински заинтригувани от възможността Кашфа да бъде приета в Златния кръг и да получи съответните търговски привилегии.
— Значи Рандъм ги е купил до един и така е засилил неимоверно влиянието си в кралството — отбелязах аз. — Доколкото си спомням, пактът с кралствата от Златния кръг ни позволява да преминем с войските си през територията на кое да е от тях без излишни протакания.
— Точно така — каза Вайъли.
Изведнъж си спомнях за онзи врял и кипял емисар на Рандъм, когото бях срещнал наскоро в кръчмата „При Кървавия Бил“. Тогава той плати сметката си с кашфански монети. Като че ли неговото посещение в Кашфа и онова така удобно за Амбър убийство на местния генерал съвпадаха почти до минутата. Както и да е. Нещо друго ме впечатли далеч по-силно. Изглежда, Рандъм бе успял да препречи доста успешно пътя на Джасра и Люк към трона. Едва ли някой би могъл да го съди за това — навремето Джасра също бе узурпирала трона. Бях готов да се обзаложа, че в новия договор между Кашфа и Амбър ще бъде включена клауза, която да предполага помощ от Рандъм не само при външна заплаха за кралството, но и при вътрешни размирици.
Изумително. Този ход беше в състояние да попари амбициите на Люк да си възвърне трона, както и да обезкърви плановете му за поход срещу Амбър. Предполагам, че следващата крачка щеше да бъде обявяването му извън закона като опасен бунтовник и враг на короната. Дали Рандъм не пресилваше нещата? Сега Люк не представляваше чак такава опасност — не и докато майка му бе наша пленница. От друга страна, не можех да твърдя, че съм наясно с истинските намерения на Рандъм. Той или се стараеше да заздрави решително сигурността на Амбър, или бе нарочил Люк за заколение. Втората възможност доста ме притесняваше, тъй като смятах, че моят стар приятел е на път да преоцени гледната си точка.
— Предполагам, че истинската причина за всичко това е Люк — подхвърлих аз.
Вайъли замълча за миг, преди да ми отговори.
— Според мен Рандъм е по-загрижен за намеренията на Далт — каза тя.
Свих рамене. За мен това беше почти едно и също. Рандъм вероятно гледаше на Далт като на предводител на армията на Люк. Затова изтърсих само едно „о-о“ и продължих да се храня.
Нямаше какво повече да човъркаме този въпрос, затова скоро преминахме на по-незначителни теми. У мен отново се обади познатият импулс, който ме подтикваше да се захвана с нещо по-конкретно. Вече бях преполовил десерта, когато ме осени неочаквано прозрение относно плановете ми за близкото бъдеще.
В стаята се появи един придворен на име Рандел — висок, мършав, със смугла кожа и перманентна усмивка. Нещо се бе случило, защото този път въпросната усмивка се бе изпарила. Той ни огледа бързо, после пристъпи към Вайъли и се прокашля.
— Ваше Величество…
Вайъли леко се обърна към него.
— Да, Рандел — каза тя. — Какво има?
— Току-що пристигна пратеничество от Бегма — отговори Рандел. — Нямам никакви инструкции за начина, по който да ги посрещна, както и за срещите, които да назнача.
— Божичко! — възкликна Вайъли. — Но те трябваше да пристигнат най-рано вдругиден — денят, в който трябва да се завърне Рандъм. Те искаха да отправят оплакванията си именно към него. Къде ги настани?
— В Жълтата стая, милейди — отвърна Рандел. — Казах им, че отивам да предупредя за пристигането им.
Вайъли кимна.
— Колко души са?
— Премиерът Оркуз, дъщеря му Найда, която е и негов секретар, другата му дъщеря — Корал, и четирима прислужника — двама мъже и две жени.
— Върви да наредиш да им подготвят подходящи покои — нареди Вайъли. — После мини през кухнята. Гостите може да не са обядвали.